Дълго време търсех вдъхновение да напиша нещо. Нещо, с което да успея да се докосна до най – закътаните дебри на човешката душа. Може би до сега не бях получавал вдъхновение да го направя, нямал съм тази възможност или просто не съм искал да седна и да го направя. Бил съм воден от много и различни чувства, силно преплитащи се едни в други. Години наред се опитвах да разплета този възел и мисля, че най – накрая успях. Най – накрая намерих своето вдъхновение, което да ме накара да слея чувства и мисли в едно, преплетени надявам се по въздействащ и красив начин.

Никога не съм смятал, че съм добър писател. В същност дори не мога да дам такова определение за себе си. Не мога да боравя с изискани думи и изрази, да използвам завоалирани фрази, с които да обърквам и едновременно да впечатлявам читателя. За това ще говоря простичко, разбираемо. Едва ли това кратко разказче ще има много почитатели, но това не е целта. Един писател беше казал: „Не аз написах творбата си, тя се написа сама”. Дано да се получи и при мен, защото май наистина не съм много добър в думите.

След краткото предисловие искам да кажа от къде получих вдъхновението си. Причината да ме озари музата е един филм и без да искам да го популяризирам ще кажа заглавието му – „Музика и Текст” (от тук идва и заглавието на написаното от мен). Накара ме да се замисля дълбоко, жегна ме и реших да излея чувствата и мислите си в текст. И какво всъщност е текста без музика ... незавършена книга, ден без нощ, несподеления изгрев и редица други преживявания. Не може да се насладиш на музиката без думите, които в същност я описват. Как е възможно едни прости думи да ти повлияят така, възможно ли е? Когато слушате една песен вие мислите само за мелодията и текста като отделни художествени изразни средства, само за това, което чувате и виждате. А зад написаното стои нещо много по – дълбоко, нещо, над което са се трудили ден и нощ различни личности, напълно противоположни обединени от едно нещо.. песента. Песента в нейния завършен вид, нейната цялост. Написана от хора вложили сърцето си и душата в нея. С една едничка цел, да изпратят послание на всички нас. Аз приех това послание, станах свидетел на една истинска любов, описана само в музика и текст.

Два напълно противоположни характера, нямащи нищо общо помежду си се срещат, за да осъществят желанието на всички нас да чуем една впечатляваща мелодия, съчетана по невероятен начин с текст и мисли. Това, което сътвориха бе красиво, грандиозно и затрогващо. Бих го документирал, но мисля, че няма нужда от него, а и ако трябва да си призная точно сега ме мързи да го напиша. Вложиха в песента цялото си тяло, всяка една фибра на сътворението си и успяха. Но някъде по средата на всичко красиво те без да осъзнаят станаха жертва на собствената си песен. Тогава аз осъзнах, че това са те ... Той – Музиката, а Тя-Текста. Съчетани в едно те правят нещо впечатляващо невиждано до сега. Музиката и Текста, те отразяват истинската любов такава каквато е – неподправена, неопетнена от пошли думи и груби действия. В такъв момент си готов да загърбиш всичко и да се отдадеш, да се впуснеш в това цяло, да бъдеш част от него. Те го направиха и осъществиха, това до което ние се опитваме да се докоснем. Забележете, само да се докоснем. Не да се впуснем в него да станем преки участници,а да се докоснем. Хората сме зли и жестоки, елементарни, неспособни да се доближим до музиката и текста, до тяхното лирическо единство. Вдъхновен от написаното до тук, а и от самият филм ще разкажа част от своя живот, не като автобиография просто едно разкритие.

Преди всичко аз съм човек и това не трябва да се забравя. По нищо не се различавам от нито един от представителите на човешкия род.Аз съм жесток, безчувствен, импулсивен, и дори зъл. Никога не съм познавал ЛЮБОВТА – истинската любов. Бягал съм от нея, криел съм се, шикалкавил съм. По този начин съм наранил много хора, хора който са ми имали довери във всеки един миг от своя живот, смятали са, че може да разчитат на мен и да се облегнат на мен. Но аз се пречупих, в същност никога не съм бил способен да се удържа. Съжалявам за това, но едновременно с него осъзнавам, че не мога да се променя, не мога просто да изтръгна това от себе си. Дори да искам, то е по – силно от мен. То ме води в живата и аз го следвам, най – безсрамно го следвам, неспособен да му се противопоставя в нито един момент. Знам каква е причината и знам, че никога няма да мога да стана едно цяло с някой. Аз съм само текста, липсва ми музиката. Но не е правилно да я намеря, не е правилно да се слеем в едно, защото аз ще я опустоша, ще е направя безпредметна и грозна. Неспособен да обичам, аз наранявам обкръжението си, всеки един човек докоснал се до грозната ми същност. Но може би това е моята съдба и моя кръст. Съгласен съм да го нося ... съжалявам за всичко което съм направил и за това, което те първа ми предстои да направя. Жестокостта, която ми е преписана я следвам безпрекословно, без да се отклонявам нито за секунда от нея. Най – лошото е, че по някога ми харесва, дори ми доставя удоволствие. Това, което се опитвам да кажа е, че един самотен текст може да предизвика само нещастие, тъга, да разруши всичко изградено с толкова труд, старание и любов Аз съм този текст и докато не намеря, своята музика ще се скитам из необятния свят и неволно или волно ще предизвиквам нещастие с думите и действията си. Не ме е страх, че хората ще ме намразят, ще странят от мен, защото това е моят кръст и аз трябва да го нося.

В заключение мога да кажа само, че музиката и текста са немислими един без друг. Те не могат да съществуват отделно един от друг, нямат индивидуалност. За това, когато четем книга, вестник или друго четиво, трябва да го съчетаем с музиката на сърцето си, защото това е ритъма, който трябва да следваме и на който трябва да се подчиняваме. Без него всичко би изгубило смисъл, защото той е мелодията. Мислите не трябва да ни водят, разума е човешкото проклятие. Трябва да слушаме онова мъничко, тупкащо нещо вътре в нас. То ни казва какво да правим и кога да го правим, с кой и къде. Не може да го пренебрегвате, да го оставяте на заден план, защото то е много по силно от всяка една мисъл, от всяко едно действие, от всяко едно чувство. Може би ви е странно как то може да определя пътя ви в живота, но е така. Няма да се мъча да ви убеждавам в това, което съм написал, защото всеки човек е една индивидуалност и има право да вярва в каквото поиска и ако вие прочетете написаното от мен със сърцето си без да се стараете да вникнете в посланието на всяка една изговорена дума до тук ще научите много повече за мен и за това, което разказах, от колкото ако вложите цялата си мисъл и интелект. Надявам се да съм успял поне малко да ви повлияя и въздействам с простото разказче, което написах. Нека сърцето ви води.

Zaspal_Misir
14 Окт 2007 г.

Коментари: 7
Shemet_ #1, 14 Окт 2007 г.
никой не бяга от Истинската любов
DIGHeaD #2, 14 Окт 2007 г.
хмм..определено ме накара да потърся филма досега съм го подминавал няколко пъти, но ще го гледам..относно разказа, няма да си кривя душата..кефи ме, кефи ме много...обаче не може без критика нали така хахах..малко единтично си го почнал с предния..даже не малко..после някак си навлизаш в разказа казваш стига увод, но продължаваш с него..увода свършва казваш 2-3 изречения които трябва да разкриват някаква истина..и не че не го правят, но е крайно малко и звучи недовършено..читателя чака прекалено дълго за нищо дето се вика..харесва ми, но ако го пипнеш тук-там ще стане още по-добре...
dafi_bs #3, 18 Окт 2007 г.
нека сърцето ви води ... много ми хареса, но дано и ти следваш сърцето си ...
The_Kiss #4, 18 Окт 2007 г.
Shemet_ не е така някой бягат от страх...И на мен много ми хареса написаното и аз няколко пъти вече подминавам филма,но още утре ще го гледам... А и забравих да кажа,че съм напълно съгласна с критика на DIGHeaD...
eli1117 #5, 18 Окт 2007 г.
Haresva mi asociaciqta.Az otdavna sam go gledala tozi film i adski me trogna togava,no razkaza mn pove4e.Unikalno e 4e 1 4ovek moje da stigne do izvoda 4e pre4i na dr,a samoto osaznavane vodi kam misalta 4e e zapo4nal da se promenq kam dobro,koeto e prekrasno.Davai smelo
crazy_teen4e #6, 20 Окт 2007 г.
Да,критиката на Диг е напълно права Та...много ми хареса,може би защото го четох със сърцето си Особено някои неща срашно ме впечатлиха,като например: "разумът е човешко проклятие" или пък "...когато четем книга,вестник или друго четиво,трябва да го съчетаем с музиката на сърцето си,защото това е ритъма..." Много добре,поздравления!
judistka_nepukistka #7, 21 Окт 2007 г.
Не винаги музиката се чува там,дето й се иска