Виждам, че нещо не е наред,
ти си хладен.
По-хладен и от преди.
Питам те какво ти има, но ти
ми отговаряш, че всичко е наред...
Защо ме лъжеш?
Нали щяхме да бъдем честни
един към друг.. какво стана?
Не искаш да ме нараниш,
но успяваш... и то само с мълчанието си.

Защо го прикриваш?
Аз съм тук, до теб.. и винаги
ще бъда, когато се нуждаеш от мен...
Дори нищо да не е вече същото..
Не ме карай да гадая, просто ме
допусни до себе си...
Не ме дръж пред портите
на своето сърце...
Може би те е страх, не зная..
Но и мен ме е страх.. и то повече от теб..
Страх ме е да не те загубя...
Но малко по малко го правя.

Недей, спри се.
Не се отдалечавай от мен така безмълвно..
Кажи каквото и да е..
Но само не и лъжи..
Сподели мислите си с мен,
колкото и болезнени да са те..

Ако това е краят,
искам да знам..
Не се отнасяй така с мен..
Не разбираш ли, че ме разкъсваш?
Като животно премряло от глад..
Нима съм къс месо за твоите уста?

За миг поне вдигни глава
и ме погледни.
Това съм аз.
Човекът, с който всичко почна на шега...
Една шега, нищо обвързващо...
Но какво се случи?
Аз съм с теб, но теб вече те няма...
Малко по малко се отдалечаваш от мен..
Защо, кажи ми!

Всичко разбирам сама,
всичко виждам в очите ти -
огледалото на твоите сърце и душа.
Дали да те пусна да намериш себе си,
да откриеш това равновесие, което така търсиш
и, от което толкова се нуждаеш...?
Дали..
Не зная и това ме убива...
Когато си готов, потърси ме,
защото аз ще съм тук и ще те чакам...

А в началото всичко бе една шега..

Кое е по-голяма заблуда?
Да имаш нуждата да даваш
и да получаваш нещо повече?
Или да се задоволяваш с това, което имаш...?

dead_doll
27 Дек 2007 г.

1438 прочитания