Гледам те отстрани
и виждам колко много те боли.
Угрижения те измъчват
и назад връщат в миналото,
където бяхме аз и ти
щастливи нали?!
За хората не е така,
но мен не ме заблуждавай,
защото всичко в очите си личи
и затова на щастлив не се прави.
Престани да играеш,
защото живота не е игра
и ще продължаваш да губиш,
докато не се потрудиш
грешката в себе си да заличиш
и поведението си в бъдеще да промениш.
Трудно е да го направиш
без срещу мен
и себе си да се изправиш,
но нека те видя сега
нали си се кълнеше,
че верен на себе си единствено оставаш
дори и срещу мен да заставаш.
Осъзнаваш ли,
че всичко ти се връща
и даже не закъснява,
защото Господ бави,
но не забравя.
tanq_rs
13 Ное 2008 г.
