И така, където и да бъда виждам тъмнина,
завинаги обречен да живея в самота,
нямам вече даже и сълзи, а сърцето отново кърви,
пак от разбитите мечти много ще боли.

И пак така, сама е моята душа,
на моето лице отново е кървава сълза,
но злата самота не ще да пусне моята мечта,
и пак, и пак нощта е студена, тя ме спира,
просто любовта в мене пак замира.

Никой нищо пак не е видял,
някой любовта безмълвно е обрал,
идва пак самота, дори да имаш и мечти,
завинаги обречен си да плачеш ти,
за тебе някой някога ще отмъсти.

h4ckY
12 Мар 2007 г.

1354 прочитания