На кръст душата ми разпъна,
и цялата в кръв сега е тя,
прокле сърцето ми да страда,
както никой до сега!
С вик умолявам те да ме пожалиш,
да простиш моята вина,
да обърнеш поглед към момичето,
с което цял живот ти се подигра!
Но твоето сърце, сковано то от лед е,
душата ти е празна и сама,
сълзи отдавна ти не си проливал,
изпитваш само омраза и студенина!
Дъждът не може той да те разчувства,
пък камо ли една молба,
очите ти с леден поглед те пронизват,
всеки път нечия душа!
А сърцето вече то не знае що е болка,
отвикнало от топлина и нежността,
и виждам вече как превръщаш се в нещо,
което ме е страх да изрека!
Защото там по пътя през
тези четири години,
ти загуби своята душа,
и замина надалеч онова момче,
което взе със себе си и моята душа!
От тогава аз съм като гълъб,
прелитащ и търсещ топлина,
но ти плени ме в клетка позлатена,
и заключи ме,забрани ми
моята свобода!
И вече знам че още малко ще живея,
защото ти решил си
да погубиш и моята душа!
Но знай,че любовта ми
вечно ще живее,
ще я чувстваш ти във всяка
утринна роса,
ще я виждаш в залеза на слънцето горещо,
ще чуваш всяка дума,
но не ще познаеш любовта!!!
Pretty`Girl
11 Окт 2007 г.
