Тъмна нощ, зловещ мрак
и една безпомощна душа,
витаеща из тъмнината
с убита надежда за щастие.
Непознати сенки, непознати лица
в непознато време на непознато място.
Всичко и всеки е изгубил
своето значение!
Път безкрай, очакваща бездънна
пропаст, желаеща да те погуби.
Бавно настъпва нощта предхождана от студа,
сеейки тъга и отчаяние....!
Копнеейки смъртта да те
застигне и завладее.
Вървиш и очакваш края!
Къде е той?Кога ще дойде?!
Кога всичко ще приключи и
остане в миналото....!?
Уви,тя не идва.Оставайки с
копнежа да те настигне, не ти
остава нищо друго освен
да продължиш..... да я търсиш!!!
Все още догаря искрицата
надежда за завръщането.
С много усилия извърташ
глава, за да се върнеш.
Минаваш по същия път
с разликата,че знаеш къде
отиваш...... Повторни опити
за намиране на смисъл, за да продължиш!
С бавна крачка вървиш,
успял да събереш сили,
усещаш нещо ново и
непознато до сега!
Смъртта те завладява, навлиза
в теб, в тялото ти, в ума ти.
Сърцето ти се погубва и умира!
Безжизнено тяло лежи на пътя.
С времето заличено от лицето
на земята. Намерило покой
и мир под пръстта.
Далече от реалността.
Животът продължава, а
годините постепенно те
заличават съзнанието на всички!!!
ninanka
04 Фев 2008 г.
