Защо не можем като птиците
да сме щастливи всяко лято?-
с горчива топлота се питаш
поете, мой добър приятелю.
Защо не можем?
Зъзнат мислите,
кръжат като пленено ято.
И въздухът свисти от съсъка
на изменилите приятели.
Премръзнала, в калта умира
илюзията ни пречистена
и с вълча злоба
хищно вие
една изкористена истина.
Защо не можем като птиците?..
Не сме дорасли да сме птици!
Крещят във блатото на чувствата
кастрираните ни амбиции.
И само в сънищата - бледите-
ни сепва полета на птици,
но крием мислите си жалките-
зад потъмнелите зеници.
Но само в сънищата - само!-
ни грабва полета на птици
и вият чувствата ни - страшните -
във разширените зеници.
Затуй не можем като птиците...
revniVka_
13 Апр 2009 г.
Коментари: 3
dafi_bs #1, 13 Апр 2009 г.
много добро! 
Ангелушка #2, 30 Юни 2009 г.
Нещичко ми липсва, някои думи някак не ми се струват най-подходящите, но пък не мога да дам предложение за промяна, нито пък мисля, че имам право на такова нещо. Като цяло, бих казала, че ми харесва 
Ангелушка #3, 30 Юни 2009 г.
А, само да добавя, най-силно впечатление ми направи стихът "Не сме дорасли да сме птици!" Чудесно казано!
