Всеки път щом слънцето изгрява
сърцето ми мрак покорява,
душата ми тихо плаче
като малко, безпомощно сираче.
И монотонно редят се дните банални,
всеки ден - смях изкуствен, игри театрални.
И ужасната, пареща болка в мен
убива душата ми ден подир ден.
Красотата забравила, стена от мъка,
добротата оставила, лутам се тука.
Чувствата съм загърбила,
а Любовта - отхвърлила,
но все пак аз искам, как искам отново да живея
и песни най-прекресни да пея.
Но всеки път, щом слънцето си отива,
сърцето ми от тъпа болка се свива,
а душата ми продължава да плаче ли, плаче
като изоставено, наранено сираче...
tedka
10 Юли 2005 г.
Коментари: 2
pink_angel #1, 13 Юли 2005 г.
male tva e super qko,nqmam dumi!!!6te glasyvam,bravo momi4e 
fatalenangel #2, 14 Юли 2005 г.
mn me kefi 
