Бианка не разбра какво точно се случи в сърцето на любимия й, но знаеше, че беше оставила трайна следа там-той вече не можеше да я забрави. И беше права. От тази вечер нататък Боян се тормозеше, непознатото момиче не напускаше ума му-сънуваше я, мислеше за нея по цял ден, искаше му се отново да я види. Но съвестта му не позволяваше да мами по този начин съпругата си-Милена. Те бяха заедно вече 3 години и скоро се бяха оженили, но напоследък Боян се дразнеше от присъствието й, искаше му се единствено да види горещата брюнетка от дискотеката.

Накрая му писна и след 2 дълги седмици той отново влезе в дискотеката. Тя вече беше дошла и танцуваше с цялата си душа на дансинга. Боян реши да мине по-надалеч от нея и да я наблюдава от разстояние, но плановете му се объркаха. Бианка го търсеше през цялото време и още щом го видя да сяда на бара погледите им се срещнаха. Вълнението пролича по лицата им. Боян й се усмихна и следван от истинкта си й направи знак да го последва. Тя не се поколеба и бързо тръгна след него извън дискотеката.

Навън беше тиха февруарска нощ. Снегът бавно падаше по улиците и правеше всичко приказно бяло. Пред дискотеката нямаше никой-само те двамата. След като се запознаха Боян каза:
- Не трябваше въобще да те викам. По-добре да си бяхме останали непознати.
- Но защо?Не усещаш ли химията между нас...
- Аз съм обвързан, обичам приятелката си-искаше му се да каже “жена”, но не му достигне смелост-а и ти си толкова малка... на колко си, на 19?

Тя сведе очи и едва продума:
- На 17... Но онзи танц беше толкова хубав...
- Да, но аз не мога да напусна приятелката си, а и съм на 28!
- И какво от това?А кой е казал, че приятелката ти трябва да знае?

Боян никога не се беше сещал за този вариант. Но той знаеше, че ако приеме съвестта му нямаше да се успокои никога. Беше готов да откаже, когато Бианка изненадващо хвана ръцете му и впи плътни устни в неговите. Нежният парфюм на косите й, близостта на тялото й и сладкия вкус на ягода, който остави целувката го замаяха. За да го довърши тя го погледна в очите с думите:
- Кажи ми, че не искаш да си с мен, кажи ми, че ти е все едно и ще си отида!

След борбата, която водиха в него доброто и злото той взе Бианка в прегръдките си, целуна я и прошепна в ухото й:
- Всички да вървят по дяволите! Искам да съм с теб.

От този ден нататък животът му стана такъв, какъвто винаги го е искал-изпълнен едновременно със спокойствие и жар. Двете жени в живота му бяха различни като деня и нощта. Милена му осигуряваше домашен уюти спокойствие за бъдещето, а Бианка внасяше ведрина в сивото му ежедневие. Той имаше нужда и от двете, за да се чувства пълноценен.

Това, че почти ежедневно лъжеше жена си вече не му пречеше. Беше свикнал да измисля най-различни оправдания, за да не се задържа вкъщи-срещите с приятели, футбола и вечерите прекарани с тях се увеличаваха. Милена му имаше пълно доверие и затова не се усъмняваше в честите му отсъствия. Докато тя седеше до 2 часа през нощта с книга в ръка, чакайки го да се прибере от поредната бизнес среща, той беше на кино или в някой нощен бар с Бианка и се забавляваше. А когато се прибереше у дома поглеждаше безизразно към заспалата си съпруга и поклащаше глава с думите:
- Това трябва да престане....
Но то никога не преставаше, само все повече се задълбочаваше. С времето Милена му стана досадна, докато Бианка лесно го контролираше с магнетизма си. Когато веднъж се скараха, той започна да й се моли да не го напуска, защото наистина не искаше повече да живее без нея, тя беше неговия наркотик-бавно но сигурно го завладяваше и побъркваше. Тогава тя му беше казала:
- Оставам с теб сега, защото те обичам. Но дори и да не мога да живея без теб ако нещо не ми хареса не си мисли, че няма да си тръгна....

Един ден Боян се прибра у дома решен да се раздели със съпругата си. Той реши това предния ден, когато имаха още един непоносим скандал. Но още с влизането си, Милена се хвърли на врата му с думите:
- Скъпи, няма да повярваш! Бременна съм!

При тези думи нещо сякаш се счупи в него. В съзнанието му изплува разплаканото лице на Бианка... Сега трябваше да напусне тази, която истински обичаше. Гласът на жена му прозвуча в ума му, разпръсквайки мрачните мисли събрали се там:
- Не се ли радваш?
Той бързо сложи фалшивата си усмивка:
- О, разбира се, че се радвам... Това е просто чудесно!

20 март беше най-ужасният ден в живота му. Днес трябваше да съобщи на Бианка, че я напуска след година неземно щастие. А как щеше да й каже, че е женен....

Появи се след 5 минути закъснение-хубава и усмихната тя се беше запътила към него. Като видя тъжната му физиономия направи смешна гримаса и го хвана под ръка с думите:
- Е, днес ще те водя на кино. Хайде!
Но Боян не помръдна. Тя го гледаше учудено докато той я целуна и й каза с глас по-студен и от стомана:
- Бианка, обичам те... -той й направи знак да мълчи, защото искаше да му отговори-но трябва да се разделим. Милена всъщност ми е съпруга от 2 години насам и вчера разбрах, че е бременна. Трябва да поема отговорността си, съжалявам.

Тя не знаеше какво да каже. Само му отправи поглед изпълнен с отчаяние и болка, обърна се и скоро се изгуби от погледа му.
Сега Боян мажеше да спре да се прави на твърд и студен камък-седна на близката пейка, скри глава в ръцете си и тихо заплака. Беше му писнало да крие всичко в себе си. Искаше да се освободи от болката, но тя на инат не искаше да си тръгне...

Боян остана с жена си и скоро му се роди дъщеричка. Той не беше щастлив с Милена, но не го показваше. Умело криеше всичко в себе си и живееше само за красивата си дъщеря, която бързо растеше пред очите му. Само тя го караше да се усмихва с остроумието и любознателността си. Двамата често се разхождаха в парка и един ден там срещнаха Беанка. Не се беше променила много-само ведрината и веселостта ги нямаше, а младостта й беше повехнала.
Той се приближи към нейната пейка и я поздрави. Тя само вдигна безизразни очи към него, които след това се се спряха на малкото момиченце. То реши да седне до нея и да си поиграе с къдриците й. Тя инстинктивно се отдръпна, но после погали детето по главата и се обърна към Боян:
-Тежко е.... толкова трудно и тежко!

Той взе дъщеря си на ръце, целуна Бианка по челото и каза:
-Знам, но така трябва. Не мога да съсипя живот на дъщеричаката си и да я оставя без баща, само за да може аз да съм щастлив... егоистично е, съжалявам!

Обърна се и тръгна към дома си. Дълго след това чуваше риданията на Бианка в съзнанието си. Замисляли ли сте се понякога колко смелост се изисква, за да оставиш любовта на живота си да плаче сама на пейка в парка?!

crazy_teen4e
02 Яну 2007 г.

Коментари: 17
DIGHeaD #1, 02 Яну 2007 г.
i tva nqma da go 4eta i vse pak 6te go pro4eta utre :D 6toto znam 4e go biva )
The_Kiss #2, 03 Яну 2007 г.
Определено го бива,на мен ми харесва много стила на писане...само се чудя защо е в Поезия...
DIGHeaD #3, 03 Яну 2007 г.
посмей да ме оставиш на пейка в парка....голям бой ше ядеш
pink_angel #4, 03 Яну 2007 г.
много ми харесва последното изречение...
sexy_cat #5, 03 Яну 2007 г.
Haresva mi mnogo.Bravo na avtorkata.
boneva #6, 03 Яну 2007 г.
abe ezi...kuf toq krai be mn tujno
sliv4e #7, 03 Яну 2007 г.
Втората част също е супер! Опитай- ти имаш страшен талант и фантазия!
iweto0o0o #8, 04 Яну 2007 г.
braooo!!!!zapo4va6 vse pove4e da me radva6!!!mnogoo e qkooo!!!!
me4o_puh4o_f #9, 09 Яну 2007 г.
ohhhhh ......mnooo te biva macko ako nqkoi posmee da mi svie takuv jestok nomer lelele ...poslednoto izre4enie e mnogo silno mnogo te biva verno si e celivki
dafi_bs #10, 12 Яну 2007 г.
оххх много е хубаво и същевременно толкова гадно искам и аз да пиша но като гледам какви сте добри и се отказвам. ама дайте да са по весели иначе са доста тъйни
crazy_teen4e #11, 13 Яну 2007 г.
ami pi6a za iznevqrata,za6toto tova e 4ast ot jivota ni,mnogo hora sa q prejiveli,az sy6to...no ne v 4ak tolkova golqma doza kato v razkaza ta...prosto ponqkoga iznevqrata naistina ne e tova,koeto izglejda
Insomnia #12, 14 Яну 2007 г.
Az 4estno kazano sum ZA iznevqrata ako tq ni pravi shtastlivi..e znam 4e e egoisti4no,no ako kajesh na gajeto 4e mu izneverqvash samo shte go naranish..a taka hem ti si shtastliv,xem i drugiq...pulno shtastie ...dokato ne doide momentut na istinata...
mynik_f #13, 14 Яну 2007 г.
...i nakraq stradat sichki
Insomnia #14, 15 Яну 2007 г.
e da tva za jalost e neizbejno....
Live_girl #15, 21 Яну 2007 г.
Браво, браво.. Страхотно е просто!
fire_fairy #16, 05 Фев 2007 г.
много е готино,ама и тъжничко.Има тъжен край.Поздравления
SExy_i_OpAsnA #17, 05 Септ 2009 г.
tctc glupavi myje hahaha :D