.... И те бяха много. Всеки един от тях играеше роля ... и не ... не се сравняваха, просто не намираха смисъл. Всеки беше добър в нещо, което другия не възприемаше ... че как да го възприеме като не го разбира, подхожда с безразличие или просто ценностните им системи се различаваха. Това не беше проблем. Не крадяха идеи един от друг, защото можеха да създават сами. Защото всеки знаеше и беше сигурен във възможностите си, не трябваше да се доказва, а просто да твори ... да се забавлява. Всеки беше заел позиция, която го удовлетворяваше и характеризираше неговото АЗ. Власт и подчиненост ... нямаше. Едни бяха създадени да олицетворяват тъжното, други красивото, трети разумното ... всеки беше различен и не се стремеше да изпъкне, защото осъзнаваше своята уникалност. Бихте казали и какво му е хубавото да се затвориш, да се ограничиш в едно единствено нещо? Че кое не му е хубавото? Разполагайки с едно, ти задълбаваш за да намериш няколко, десетки, стотици ... Защото съсредоточавайки се само върху един конкретен случай го разглеждаш, в колкото се може повече аспекти – приемаш и „невъзможното”. По този начин вероятността да го превърнеш във възможно става огромна. Само поради факта, че го допускаш за вероятно, ти можеш да го реализираш, а не само да нахвърляш предположения. Резултат – това постигаш. Както и да е.

Тези хора бяха щастливи ... наистина. Всичко се градеше на простоватостта, с която си обясняваха света. Простоватост ти звучи грубо? ... нека я заменим с елементарност. Кое му е лошото на изчистения вариант на живот? Да. Да знам. Ние се различаваме от животните по това, че можем да разсъждаваме и т.н. и т.н., че не са ни нужни само елементарни условия за оцеляване, че не реагираме първосигнално в ситуациите ... и определено ... определено сме по-жестоки от тях. Хората могат да се изразяват, променят, общуват и често го правят за да нараняват, да унищожават. Както и да е.

Нека се върнем на елементарността. Тези хора си имаха своя „нормалност”, свои „норми”, всеки индивидуално за себе си. Не се влияеха от „нормалността” на останалите, но не им и пречеха, нито ги осъждаха. Леко се намесваше егоизмът – важното е аз да съм добре! Но ... това, че гледаха своите интереси и не ги сравняваха с тези на обществото, не значеше, че нямаха сърца.. Имаха ... големи, но разумни сърца. Намираха разликата между усмивката и УСМИВКАТА, между необходимостта и лукса. Както и да е.

Приятелство и любов не смесваха. Макар и елементарни тези същества много ярко разграничаваха, нещо което ние „сложно-устроените” не можем. Приятелството за тях беше съвкупност от мънички, лесни и необходими действия. Действия добре премерени, обмислени и отново ... отново прости. Те се възприемаха помежду си като отделна, различна уникалност, която не бива да се променя, а просто да се разкрие пред друга такава, без да и се налагат норми и правила. Всичко между двама приятели се правеше открито – открито се нараняваха, открито се смееха. Когато нещата не се получаваха, независимо дали веднага , или след време, двамата се разделяха – просто се разделяха. Без драми. Нещата стояха точно на мястото си. Не се получава – не се получава. Интересите се разминават, уникалността е прекалена или плашеща – слагаше се край. Без двете страни да страдат, защо ... заради простите правила, които всъщност ги правеха истински щастливи, правила наложени от тях самите. Както и да е.

Любовта ... Нито едно от тези създания не се питаше Има ли я? Няма ли я? Личния опит за тях беше много важен ... несполуките на хората около тях не ги отказваха да постигнат съвършенство там, където другите са се разочаровали. В любовта всеки един от тях беше наясно – какво иска, какво търси. Недорасли за любов нямаше ... само защото те можеха да си я обяснят. Те я различаваха от приятелството, от секса, от привързаността, от необходимостта да имат някой до себе си. По този начин я опростяваха и я правеха красива, чиста, изживяваха това, което ние сега си въобразяваме, че можем да изпитваме, а именно любов. Никога не смесваха любов и приятелство, поради факта, че знаеха към какво се стремят и не изпитваха моментна необходимост, подлежаща на промени и обърквания, просто защото бяха усъвършенствали своята „елементарност” и различаваха две толкова уникални страни в човешкото общуване – любов и приятелство. Както и да е.

Оказва се, че за да си щастлив ти трябва малко. Равносметка – за мен е от голямо значение. Понякога отделям време за себе си. Какво правя ли? Гледам тъпо в точка ... разсъждавам, прехвърлям, изживявам наново .. Решавам кое ме прави щастлива и продължавам да го реализирам или повтарям. Останалото ... оставям настрана. В тези моменти осъзнавам себе си – възхищавам се и се възмущавам. Всички свой действия прекарвам през своята „нормалност” и през онази ... разумната, но не през тази ... на останалите, на мнозинството, на стадото с еднакви мисли и реакции, втълпени им от някой „по-висш”. Какво се случва с това, което оставям настрана? След време се връщам, сортирам, решавам кое да забравя и кое не, но преди това си извличам изводите. Хвърлям поглед на допуснатите грешки, задълбочавам, плача от яд – че не ставам и накрая ... накрая се успокоявам. Поглеждам с пренебрежение и се усмихвам. Стигам до момент, в който просто съм приключила с равносметката и съм доволна, което ми е достатъчно да продължа, да съществувам пълноценно, заради самата себе си. Както и да е.

Удовлетворена съм ... от много неща. Защото правя като ТЯХ, онези щастливи човечета, в които всъщност аз виждам своето разбиране за ХОРА, а не за съществуващи индивиди, усложняващи целия си живот, но вместо да го задълбочат, го правят по-повърхностен. Изменят ценното и необходимото. Стремят се към съвършенство – постигат мизерия. Творят – разрушавайки. Плагиатстват и го наричат – създаване. Ако разбирах нещата по този начин, по „правилния” или „необходимия” (имена много), щях да се отегча. За своята индивидуалност следвам „простия”. Всеки може да избере „удобния” за него, та нали можем да разсъждаваме? (... животни ...)

Както и да е.

kikb
06 Яну 2008 г.

Коментари: 6
DIGHeaD #1, 06 Яну 2008 г.
уааааааааа!!!! гениално, мамка му...супер яко е тва, ако щеш вярвай в момента скачам на стола и се кефя като обезумял....евалата..за пръв път чета нещо което да ме грабне така в тоя сайт....както и да е
ViZzZ #2, 06 Яну 2008 г.
хях както и да е ам браво на теб kikb пишеш страхотни работи
f_lora #3, 06 Яну 2008 г.
Е това е истината!!!"Защото правя като ТЯХ,онези щастливи човечета,в които всъщност аз виждам своето разбиране за ХОРА,а не за съществуващи индивиди.... " Трябват повече такива хора!!!Евала
didu6ka #4, 08 Яну 2008 г.
Невероятно е... Толкова много тийнейджъри пишат, драскат...; дори да имат талант, написаното звучи смешно... - защото не го познават. Опитват се да бъдат различни, опитват се да провокират... а ти, kikb, каза неща, които всички знаем... и УСПЯ... успя да бъдеш най-различната... Наистина, това е най-страхотното нещо, родено от тийнейджърско вдъхновение, което съм чела...
kikb #5, 08 Яну 2008 г.
Благодаря за коментарите. За разлика от предните два материала в този вложих старание, защото се стремях главно да обобщя и формулирам представите си за нещата като цяло .. другите две са писани, колкото да изкажа позицията си, вместо да се оповавам на безразличието при условие, че действителността ме притеснява.
SOULFIRE #6, 02 Фев 2008 г.
Ръкопляскам на крака! Браво!