Здравей!
Искам да ти кажа толкова много неща, но за да разбереш всичко, случващо се в мен, трябва да ти покажа най-тъмните дебри на моята душа, а това ще стане само веднъж. Не обичам да се повтарям . Чувствай се поласкан, че ти обяснявам своите чувства, мисли и държание, защото си първият и последният човек, за когото правя такава жертва…
***
Вървя. Необеспокоявана от никого, за първи път, съвсем сама се скитам из улиците на града. Вали съвсем леко, но това вместо да ме тревожи, ме успокоява. Нека вали, дори по-силно, за да се заличат следите от сълзи, бликнали от едно единствено изречение на непознат. Нека никой не забележи малкото глупаво дете, което току-що е изгубило любимата си играчка. Но какво говоря? Нали всъщност аз съм играчката? Да, поне така изглежда. Една парцалена кукла с порцеланово личице и вътрешност, направена от пластелин. Можеш да й сменяш дрехите, да променяш извивките на сърцето й, но не и лицето… Напротив, дори него можеш да измениш ,като го замажеш с тъмен грим от любов. Ето казах думата. Нима я изрекох? Ах, нейният истински смисъл не се отнася за теб ! Не е достойна любовта за изменчивата ти нравственост. Но какво толкова лошо виждам в теб аз, тази която уж е най-близка до суровата същност на перфектния? Ха, още нещо, което не трябваше да споменавам. Няма идеални хора, ти бе съвършен в началото, когато всичко винаги е песен. И до сега звучи нейната мелодия, но се е изменила с течение на годините, станала е по-тъжна и странна от всякога. Наистина ли си мислеше, че ще бъда вечно в твоите крака? Е, останал си излъган. Не бих направила това за никого.
***
Началото, прекрасно като утринна роса, в която е повита непокътната, от нас трева. Аз бях стръкче от нея, но ти не издържа на изкушението и ме потъпка. Стана ти жал, но реши, че не съм от значение за живота на по-висшите същества. Може би бе прав,но нима не заслужавах своя шанс? Нямам право да се оплаквам, защото месеци след това реши,че ти допада образа на лъчите, отразени в мен. Но не бяха достатъчно красиви, нали? И ето, че поиска промяната да настъпи в живота ми. Нанесе черен слой от отровните сенки на твоята претенциозност. Твоето творение беше готово и ти смело го показа пред света. Никой не позна малката парцалена кукла. Дори тя самата. Пак не угоди на себе си. Вятъра на промяната отново завя срещу мен. Така всичко се повтаряше до днес. Съжалявам, не мога и не искам да продължавам с този начин на живот. Отстъпвам своето място на някоя друга, сигурна съм, че лесно ще намериш такава. Моля те само от време на време да се сещаш за мен. Един невероятен човек, един странен непознат, търсещ себе си сред идеалните.
Искам да си ми приятел, а не враг, макар че не заслужаваш и двете. Искам да намеря истинското си аз. Искам да кажа, че те обичам, но не мога. Иска ми се да вярвам, че съм изпитвала обич, но не съм. Не искам да съм вечно твоя, съжалявам. Но искам да кажа: "Благодаря." Защо ли? Защото винаги ще помня доброто, което си ми сторил, всички съвети, уроци и малки мигове на щастие.
С уважение : Непознатата парцалена кукла
П.П. : Бъди себе си, не търси одобрението в очите на хората. Промени своя нрав, вместо да разрушаваш женските души. Не се погубвай в един безкраен лабиринт от произведения на „перфектното”.
The_Kiss
25 Юли 2007 г.
Страшно много ми хареса,радвам се,че са го пуснали,за да го прочета 
Знаех си аз,че твоите неща ще са добри 
Мерси за коментарите,не мислех,че ще ви хареса...
не че е крадено просто ми е познато...
браво целувке продължавай да ни радваш все така
хах
Много е хубаво,навява на размисли
mnooooogo e dobro bravo 
mnooooogo e dobro bravo
