Обич...

Едно малко, наранено сърце... Малко, но побира всичката ужасна болка, ужасната мъка, която времето не може да заличи...

"Времето лекува!" е казал народът... Колко време мина? Забравих ли те? Не! И не искам да лъжа себе си, че някога ще мога! Ти остави дълбока следа в сърцето ми, която никой не може да заличи, дори и великото време... Почувствах сърцето ти, макар и отдалече, знаех, че то бие за мен, но престана... Не престана да бие, а престана да бие за мен... Болеше! Загубих те, съвсем неочаквано... Мислех, че не ме лъжеш, когато казваше двете красиви думи на любовта...

Лъжа! Всичко е било лъжа! А как боли от лъжата, особено, ако е изречена от човек, на когото си държал и на когото си вярвал... Предаде любовта, която именно това малко, невинно сърце изпитваше към теб... Излъга ме, предаде ме... Какво ли не... И никога не разбра, колко сълзи съм проляла и никога няма да разбереш! Сигурна съм, че никога няма да прочетеш това, но нека го прочете някой, който също го е изпитал... Не те обвинявам за нищо... За какво си виновен ти, за какво е виновно коравото ти като камък сърце? Казваше ми,че си различен... Вярно е, всеки го казва, но на теб повярвах... На теб, защото за мен ти беше любовта и нямаше как да не повярвам... Липсваш ми след толкова време... Винаги преди да заспя се сещам за минутите, прекарани пред компютъра или в училище, когато те гледах в очите и ти се усмихваше... Когато бях щастлива... Тогава също плачех, но от радост, защото споделяше мойте чувства... Казах си много пъти: "КРАЙ", дори и сега, но не успявах... Господи, какво направи с мен?

Ти не си идеален... Не си най-красивият, най-умният... Ти си любовта на живота ми!!! Дори не се поздравяваме по улицата, след всичко... Няма и да те поздравя, защото не искам да те виждам... Не защото не искам да срещтна онзи красив за мен поглед, а просто, защото не искам да ме боли! Никога не разбра и никога няма да разбереш... Нито някой друг ще успее... Само аз знам колко ме боля, колко нощи съм плакала само за теб! Но вече ставам адски банална! Това са само думи и кой би ми повярвал... Но друго е в сърцето ми... Много може да харесвам, но теб няма да забравя никога! Дори и да не ме харесваш, тези неща не ме интересуват вече... Знам, че те загубих и няма връщане назад... Спрях да се боря за теб и любовта ти... Само като си помисля, какво направих за теб... С колко хора се скарах заради теб, колко врагове си съэдадох... Липсваш ли... Защото знам, че няма да срещтна отново момче, заради което да съм изплакала океани... Но сърцето ми е затворено за теб. И заклевам се - никога вече няма да те пусна... Да те пусна да влезеш, защото ти няма да излизаш от него!!!