Трима са много

- Бях навън с приятели до късно, затова не те потърсих... – виновно сведе глава той.
“С приятели...? Ха! Под това имаш предвид срещите с онази червенокосата, с която днес те видях за пореден път да излизаш, нали?”
- Не се сърдиш нали?
“Ама разбира се, колко по-удобно ти е като си затварям очите за всичко онова, което не ти е изгодно да видя!”
Тя въздъхна. Умолителният му поглед изглеждаше искрен, но отдавна се беше научила, че за него това е просто поредният трик да постигне онова, което иска. Лъжите му бяха тъй прозрачни, че на моменти се чудеше дали да се смее от сърце или да заплаче с глас щом той и поднасяше поредната порция от тях.
- Не се сърдя, разбира се – кимна тя и устните й се разтегнаха в дежурната мила усмивка – Знаеш, че ти вярвам за всичко...
“Или поне винаги се преструвам, че го правя...”
Той се наведе и целуна челото й, след което се отдръпна и весело каза:
- Сигурен бях, че ще ме разбереш... Е, извини ме, но сега трябва да тръгвам, тъй като съм обещал на нашите да излезем. Чао!
“Е, нали ми отдели няколко минути – за какво ли ти е да се занимаваш още с мен, след като можеш да идеш при нея!”
След миг тя остана сама, загледана след него. Очите й бяха загубили нежното си излъчване и направо хвърляха мълнии... Да, нейният план щеше да влезе в изпълнение още днес. Той заслужаваше да му бъде даден урок заради смешния начин, по който искаше да я прави на глупачка. Нима беше вярвал, че тя е толкова наивна, та да не се досети за “другата”?
Е, отстрани май наистина изглеждаше наивна. Тя беше дарена с извънредно нежно изражение и усмивка, която изглеждаше някак загадъчна и меланхолична и която придаваше необикновено очарование на лицето й. Никой не заблязваше, че всъщност тя не е красива. Детският й чар вършеше чудеса с представителите на силния пол, които винаги изпитваха неудържимото желание да я пазят и закрилят.
Само че сладката писана си имаше и нокти... и то какви! Тепърва предстоеше на нейния любим да се запознае и с тази нейна стана.
“Ах, ще съжаляваш за всичко това, повярвай ми...!”
След като той изчезна в далечината, тя се отправи към къщи. Отвори гардероба и извади от там всички дрехи, които никога не беше носила или поне не пред приятеля си. Всички те предизвикателни, дори неприлични. Усмихна се като видя труда си в огледалото след едночасово обличане. Следващият й ход беше да посети фризьорката си, която я направи наистина неузнаваема с една невероятно хубава екзотична прическа с променен цвят на косата.
И така, щом излезе от фризьорския салон, тя беше напълно неузнаваема и готова за действие...
Нищо чудно, че щом влезе в отдалеченото кафе, където знаеше, че протичат срещите на нейния скъп приятел, всички се обърнаха да я огледат.
Тя го забеляза веднага, Беше с онази другата, разбира се, на една отделена маса до прозорците, и стоеше с гръб към нея, поради което не забеляза появяването й. Веднага се насочи към съседната и седна там, небрежно разгръщайки кориците на едно модно списание. Не й беше трудно да чуе какво си говореха двамата...
- ...и тя отново ти повярва, така ли? Ха-ха! – засмя се червенокосата – Твоята приятелка навярно е порядъчно...
- Тя е дете – прекъсна я той усмихнато – И аз я обичам както се обича дете. Но имам нужда и от жена все пак...
Когато видя, че той се кани да целуне онази, тя веднага стана и ги прекъсна с учтив, но и леко припрян глас:
- Няма ли да ме запознаеш с тази своя позната, мили?
Той стреснато подскочи като чу този тъй познат глас, но щом погледна неговата притежателка той ахна изумен.
- Нима това си ти! Какво правиш тук!?
- Аз ли? – иронично повдигна вежди тя – А ти? Нали уж имаше уговорка с вашите... Не ги виждам наоколо!
Червенокосата я огледа от долу до горе, неприятно изненадана от факта, че съперницата й се оказа много по-красива и привлекателна от колкото беше очаквала.
- А уж била дете! Ха! Лъжец такъв! – тя стана и тръгна към изхода на вратата, уверена, че той ще я последва да я върне (толкова пъти му беше прилагала този номер на накърнена гордост...). Обаче остана дълбоко разочарована, тъй като той не направи и крачка да я последва. Вместо това говореше с гаджето си!
- Не е така както изглежда – бяха следващите му думи, напълно очаквани разбира се. Ала в момента той не можеше да измисли нищо друго, тъй като съзнанието му беше погълнато и изцяло запленено от новия облик на приятелката му.
- Не се ли умори от лъжите? – простичко попита тя, гледайки го право в очите.
Той отвърна на погледа й, където прочете цялата болка и огорчение, които тя беше трупала в себе си през вемето, през което той й изневеряваше. Стана му ясно, че тя през цялото време е знаела, но търпеливо е чакала и не се е оплакала нито веднъж...
- Аз не те заслужавам – поклати глава той – Държах се като идиот, а ти си твърде добра за мен... Не е честно спрямо теб да ми простиш пак...
Тя протегна ръка и избърса сълзите, които се стекоха по лицето му.
- Ти така и не ме оцени през това време.... Надявам се да не се повтаря. Хайде, не плачи... По-добре ме целуни!