Eдно момиче

Преди 13 години, на 17 октомври се родило едно момиченце. Майка му искала да го кръсти Станислава, за да има част от името на дядо си Стефан и на баба си Анна. Не знам точно кой измислил името на момичето: брат й или баща й , но тя се казвала Анелия. Като малка Ани въобще не искала да си пие млякото и си спомням , че когато дошли на гости приятели на семейството, които също си имали малко бебче, само че момче решили да помогнат на майката да нахранят детето. Единият разсмивал момичето, другия гаделичкал Анито, а третият се опитвал да нахрани ангелчето. Но така и не се получило, защото Ани не искала да яде. Така минали 4 години и Анелия трябвало да отиде в детската градина. Било хубаво, Ани имала много приятели и също така й викали: Аничка - Баничка. Майка й правила някякви опити да замине за Гърция, за да може семейството й да живее добре понеже тя и съпругът й не получавали големи заплати и изобщо през тези години не са плащали добре.

И така когато Ани е на 5 годинки майка й заминава за Гърция. След няколко дена момиченцето получава първата първата си кукла от майка си. Цонка (майка й) много искала да вземе при себе си Аничка, но знаела, че на съпругът й и на синът й много ще липсва малката.

След две или 3 години, не помня, майката се връща поради влошаването на здравето на съпруга си, който преди това влиза в болница. Лекарите го чакат да си отиде от този свят, но той издържал заради своята дъщеричка. Баща й излиза от болницата и той съпругата му заедно с малкото момиче прекарват половината от зимата заедно.

И ето майката пак замина. В тази чужда страна тя живееше със спомените за семейството си. Ани вече беше станала голяма поне тя така си мислеше. Вече беше завършила първи клас с отличен успех. На следващата година, когато беше второкласничка нямаше отличен, но поне беше добър. На 24 май от третата си учебна година Ани получи първата си лента отличник. Преди да започне парада в центъра на града, Аничка заедно със своя татко бяха се видели с бабата и дядото на момичето. Бяха се уговорили да обядват заедно в събота или понеделник беше вече съм забравила. Но, това не се случи, бабата на Ани беше починала събота срещу неделя. На следващата сутрин Анелия чу майчиния глас, който плачеше, а татковия съобщаваше новината. На същия ден братът на момичето Емил отиде при дядо си за да се грижи за него. След един два дена майката на Ани се бе върнала. Личеше си че страда от загубата на своята майка, но пък се радваше да види дъщеричката си. Минаха около един два месеца и майката на момичето пак замина.

Когато Ани беше петокласничка се справеше доста по добри от четвъртата година, дори оценките по природознание да не бяха толкова добри тя се справяше. Понеже брат й беше завършил история и география в университета във Велико Търново, той й помагаше. Майката на Ани беше се върнала за рожденния й ден. За Аничка това беше най хубавия подарък. На 24 май Ани получи втората си лента. Брат й беше й казал:
-Браво, браво, аз не бях отличник в пети клас!

Другата година не беше по различна. Тогава майката на Анито си дойде за Коледа и Нова Година. За първи път от толкова време момичето прекара тези празници заедно с майка си. Първият срок Аничка – Баничка имаше добри оценки по природо и история горе-долу пак имаше отличен успех. Но, по време на втория срок се стегна и получи по-хубави оценки по история. В края на учебната година получи лента и когато раздаваха бележниците Ани видя, че й е оставало съвсем малко, за да бъде пълна отличничка.

Ани много се гордее с брат си, който учи вече 3 –то висше. Също много се гордее с майка си и баща си. С майка си, защото според нея няма такава жена, да седи сама в чужбина, да търпи всико това само заради своето сепейство. Аз много обичам тази жена , защото е моя майка и това дете Анелия съм аз вие ме знаете като Анастасия!