Вали, в душата ми вали,
студени длани търсят теб във мрака,
две тръпнещи, изгарящи души,
две врани, грачещи в клонака.
Сълзи от обич нежелана
и пепел от догарящи слова.
Едно сърце отхвърлено и поругано,
душа - безпътна скитница.
Две устни молещи за обич,
проклинащи с омраза любовта.
Очи - две дупки празни,
забравили те що е топлота.
Не съм човек, а кукла от парцали,
захвърлена във ъгъла сама,
една от всичките разбрали
жестоките ти гаври с любовта!
Не съм способна пак да пожелая,
да се усмихна утре на деня
и бъдещето си да разгадая,
след теб съм вече нищо, без душа.
И след като изплаках си сълзите,
измъчих се от болка и тъга,
простих се с всеки порив на мечтите -
парцалената кукла съм сега!
Защо ли обичта си ти продадох
за шепичка милувки и лъжа?
Защо на теб душата си отдадох,
а ти се с мене само подигра?
И видиш ли пак кукла от парцали
спомни си ти за мен, за любовта,
очите ми - за тебе пропилели
дори последничката си сълза,
За устните, които ти шептяха,
целуваха те властно и без страх,
ръцете ми, които те желаха,
превърна всичко в мен във прах!
_LiTtLe_KiSs_
21 Май 2006 г.
