Сълза проливам аз,
вървя през мрака
и мълча, и търся
мъничко любов
която да ме утеши
и времето да полети,
защото няма смисъл
от живота, и скоро той ще свърши
времето ще го прекърши.

Чувствам се сама,
на никой нему пука
за мен, всеки мисли се
за някой извратен.
Доста хора искат да
са с мен. Но как да
постъпя, когато
всеки е тъпак от
класа смотаняк.

Но на никой нему,
пука как съм аз,
как се чувствам,
и защо мълча, защо
така се аз държа.
Защо плача без
причина и чувствам се
така виновна за живота за
смъртта и всичко в любовта.

crazy_kari
05 Юли 2008 г.

121 гласувай
1384 прочитания
Коментари: 7
Servantes #1, 05 Юли 2008 г.
Ами, станало е малко мешана скара, но като цяло бива. Но аз не харесвам такива тежки-тежки стихотворения по дефолт.
crazy_kari #2, 05 Юли 2008 г.
какво е дефолт?? (такива ги пиша незнам-така се чувствам пиша каквото ми е при сърце)
dafi_bs #3, 05 Юли 2008 г.
първите 6 реда биват, но после е много тъпо
crazy_kari #4, 05 Юли 2008 г.
Втората строфа по скоро ддз
Servantes #5, 05 Юли 2008 г.
По принцип /по начало/ като цяло...
Valio1994 #6, 08 Юли 2008 г.
Това доста ми харесва,макар че не разбирам съвсем смисъла,но проблема е в мен 100%!
crazy_kari #7, 09 Юли 2008 г.
А може и да е в моят начин на писане 50%