То беше мъничко дете
и всяко лято пак и пак
отиваше при синьото море,
на неговия чуден бряг.
Разхождаше се под огромното небе,
изпълнено със слънчев блясък,
вглъбено в чувствата на своето сърце,
пристъпваше по парещия пясък...
Към морето то протягаше ръка
и в очите му се виждаха сълзи,
породени от неземна красота,
породени от големите вълни.
Всякя вечер то отиваше
на каменния вълнолом
и с тъга поглеждаше морето-
неговият воден дом!
teen_baby_girl
11 Дек 2005 г.
Коментари: 5
lover4e_f #1, 13 Дек 2005 г.
Mn e hubavo
teen_kote #2, 12 Дек 2005 г.
mn e qko ver bravo 
deni_12 #3, 12 Дек 2005 г.
neka da poznaq tva si ti nali?pz mnogo dobre e izmisleno 
teen_baby_girl #4, 20 Дек 2005 г.
mersi 
mihito #5, 20 Дек 2005 г.
mn e hubavo.haresva mi. 
