Без заглавие...

Е, днес пак си мислих за теб… Напоследък все по-често се вмъкваш в мислите ми. Подръпваш ги, побутваш ги към онова скритото ъгълче със спомените, разбъркваш ги и ги оставяш така разрошени и настръхнали да се вслушват и взират в тъмното. Зная защо изчезна. Ако ти не го беше направила, навярно щях да го направя самата аз, защото така е най-разумно, а ние сме разумни, нали?…Разумни до скучност… А колко хубаво беше, когато позагърбили скучно-разумните половинки от душите си говорехме и се смеехме, и се смеехме… Дори и в най-сериозно-суховатата тема на разговор ти умееше да посееш смях и аз колкото и да се противях мъчейки се да остана сериозна, където и да криех онова дяволито въгленче останало в мен от детството, искрите на твоята жизненост и веселост прехвръкваха и се добираха до него безпогрешно, за да го възпламенят. Изведнъж всичко около мен ставаше някак лъчисто-светло, по детски безгрижно и преди да съм се усетила, мислите ми хукваха през глава и се гмурваха в безтегловието на мига, обсебил всяка наша фибра… Мислех си, че е прекалено хубаво, за да може да продължи дълго. Каква песимистична, пораженческа мисъл ли? Но нима и при теб тая мисъл не е преминавала като зловещ метеорит, за да тупне тежко в душата ти и да отвори пулсиращ кратер от трепетни желания, сух разум и болка?… И двамата знаехме, че срещата ни е безвъзвратно закъсняла във времето. Затова лакомо се нахвърляхме на кратките си мигове, като скитници, които след дълго лутане в пустинята са попаднали на оазис. Но тъкмо съзряли благословеният кладенец, усетили живителната влага в ласките на вятъра и ни блъсваше сухата вихрушка на разума и дълга, за да превърне оазиса в измамно трепкащ мираж. Затова си тръгна, нали? Още ли се бориш с вихрушката или се умори и се остави да те погълне? Аз вече съм останала почти без дъх. Защо ги пиша тези редове ли?. Не е вик-молба към теб, макар че зад всяка дума крещи по едно “Липсваш ми!”. Прекалено разумна съм, за да искам и прекалено горда, за да се моля… Това е може би, един отчаян опит да се преборя със самата себе си.