Зад хоризонта тайнствено червен
изгрява мрачната луна...
И в нечий студений плен..
Пoтъва детската мечта..

Душата бегло се е скрила
в тялото на малкото момче..
Но неможеш ти болката да не откриеш...
В студеното и алено сръце...

На юмрук се свило сякаш за последно...
чакащо с тихичко гласче..
И звук един от звънчето медно...
пробожда го, това сърце...

И ето, все по-тъмно, мрачно става...
навънка, а и в детската душа...
очите му да мигат те престават...
със скритата у тях тъга.

Boo
13 Фев 2005 г.

72 гласувай
1137 прочитания
Коментари: 7
bubi #1, 14 Фев 2005 г.
направо щях да се разплача
Boo #2, 14 Фев 2005 г.
ем.... нз как да приема тоя коментар.. тоест аз всъщност нищоо незнам..хаха аз ся малко съм го променила стихотворението..ма ..няа смисъл го слагам тука
Jah #3, 18 Фев 2005 г.
хубаво е мноу
mimigeorgieva_92 #4, 08 Мар 2005 г.
hubavo e Boo .ima rima.heh
marti-gb #5, 18 Апр 2005 г.
\
_nqkoqsI #6, 25 Мар 2006 г.
mn e qki4ko i naistina ima dadalbok smisal
myxomopka #7, 18 Окт 2006 г.
mn e hubavo