Венче се вижда пак във мрака,
тихо пак листенцата потрепват,
розови цветчета пак играят,
всичко пак е тъй вълшебно...
Но защо е мрак,
къде е светлината,
защо се виждат само розови цветчета,
потрепващи във тъмнината!
Светът е като пак покрит със було,
но поне ги има тях,
поне не си сама,
а се рееш в розови цветя...
Малките прашинки те обгръщат,
ти не спираш да сияеш,
и ето я и светлината,
няма вече тъмнина!
Твоята душа успя да победи,
ти прогони всичките злини,
и остана да сияеш,
да сияеш в розови мечти...!
SwEEtY_ToNeNkA
05 Окт 2007 г.
