Гледам те с други очи.
Аз съм богата.
Покажи ми, че си струва
да изричам името ти.
Кажи ми,че ще мога
да гледам снега
без да си платя.
И звънецът пак бие
и цялата магия се изтрива.
Някой ме вика.
Някаква си орисия.
Оставих стъпки по снега,
но за миг се заличиха.
Оставям тъга в очите.
безнадеждността я изпива.
Оставих малко топлина в ръцете ми.
Слънцето се скрива.
Как да те намеря ?
Как да те открия ?
Мечтите ми бяха до тази пътека.
Затрупа се вече.
Викам те.
Паднах точно по ръба на безкрая.
Освободих се от това, което притежавах.
Прошепваш,че ще ме спасиш.
Прошепваш как всичко ще ми върнеш.
Дали ще ти повярвам или по-дълбоко ще пропадам?
Там ,където нищо нямам аз.
Но тук само ти ме чуваш,само ти ме крепиш.
Ледът в сърцето ми ще стопиш.
Дори повярвах ти.
nelly_fibi
20 Ное 2007 г.
