Недей ме гледа толкоз мило,
защото с този поглед ти ме нарани!
И знай - прободе ми сърцето сякаш с шило,
когато в чувствата ми не повярва ти!
Недей да ми говориш толкоз нежно,
защото няма да повярвам на това!
Понеже знам - сърцето ти е снежно,
и няма да ме върнеш, затова!
Недей! Не казвай пак, че ме обичаш,
Аз няма да повярвам в теб наново!
И знай, че с думите си все едно във бог се вричаш,
но аз не искам да съм твоя пак, отново!
Недей! Не ме прегръщай!
Не се опитвай ти отново да ме върнеш!
Забрави ме ти и другата обичай,
понеже знам, че пак отново ще си тръгнеш!
Недей! Не се опитвай пак да ме целунеш!
не си мисли, че ще ме имаш пак!
Забрави ме - не мисли, че пак ще ме излъжеш!
Иди си, избави ме ти от този ад!
n0pToKaLkA
23 Дек 2008 г.
