Недей да мълчиш,
нищо че от думите полза няма
и молби недей да крещиш
вече знам, че любовта ни е била измама.
Стоиш пред мен, с очите си ме гледаш жално.
Не се надявай на прошка,
настроила съм се прощално.
Уморих са да прощавам всяка грешка,
то твойто оттдавна стана грях,
уморих се да съм добра,
а ти да ме гледаш със насмешка.
Единствено капчица любов от теб желах...
Сега обаче дойде твоят ред да страдаш,
да търсиш обич, да се самообвиняваш,
да откриеш че никому, нищичко не си дал,
че си обичал, но НЕ СИ РАЗБРАЛ!!!
judistka_nepukistka
22 Фев 2006 г.
Коментари: 2
pink_angel #1, 23 Фев 2006 г.
mnogo dobre e napisano,rimite sa podhodq6to izbrani i opredeleno e vlojeno mnogo smisal i realnost!
lover4e_f #2, 25 Фев 2006 г.
mnogo e hubavo!!! 
