Една нощ

Август 1823, Лондон (Англия)

Музиката свиреше приятно в шумната бална зала, пълна единствено с хора от висшите кръгове на обществото. Отстрани всичко изглеждаше точно както Катрин си го беше предсравяла – красивите дами в грандиозни роли от коприна и сатен, които си шушукаха нещо и усилено си вееха с ветрилата; джентълмените, отдали се на приказки за бизнес и отпиващи (някои по-често от колкото бе прилично) от питиетата си; танцуващите двойки потънали в интимни романтични разговори, прекъсван само от звънкия смях или срамежливо хихикане на някоя мис в следствие от поредната забавна шега на нейния кавалер. Да, всичко вървеше по план...

Катрин бавно и грациозно заслиза по дългото мраморно стълбище, като през цялото време се стараеше да прогони всеки страх и притеснения. Това все пак беше нощта на нейния бал, първата й появя пред всички тези благородници. Тя беше вече 17 годишна и родителите й, лорд и лейди Уинстън, решиха, че вече е време да я представят пред обществото. Тя беше третата от техните четири дъщери затова колкото по-рано намереха подходящ за нея съпруг толкова по-добре за семейството. За съжаление, те не смятаха дъщеря си за особено красива, нито за забележително умна, пък и нямаше как да й дадат голяма зестра. Шансовете на младото момиче да попадне на млад мъж от подходяща партия бяха минимални...

Напълно съзнаваща всичко това, Катрин отдавна се беше примирила с мисълта, че ще си остане стара мома, а може би дори по-късно щеше да постъпи в манастир. Тя притежаваше кротък нрав, по душа бе добра и мила, като жена пък нежна и чувствителна. Светският живот не я привличаше, по-скоро я плашеше тъй като сред толкова непознати, вперили в нея изпитателни и критични погледни, й ставаше неловко и единственото, което я спираше сега да не побягне назад, беше страхът да не изложи семейството и името си. И така, с поглед прикован надолу, Катрин премина и последните няколко стъпъла.

Час по-късно тя беше вече почти забравена от множеството. Бяха я запознали с десетки хора, чиито имена тя дори не успя да запомни. Всички бяха усмихнати и мили с нея, но тя усещаше ироничните и присмехулни пламъчета в очите на някои от дамите, както и безразличието на господата. Макар и не открито, те й показваха, че мястото й не е сред тях...

Искаше й се да се усамоти някъде, затова тръгна към малката тераска в края на балната зала. Но тъкмо когато стигна там и посегна към открехнатата вратичка, тя забеляза, че вече е заето, и чу оттам гласове... Не биваше да подслушва, но любопитвството й беше изгарящо:

- О, Уорън, знаеш, че винаги съм те обичала... – гласът не жената преливаше от силни чувства и страст – Дори след брака си с този старец графа... Искам да съм с теб, мили, още тази нощ... Ще те чакам след четвърт час на...

Тук вече Катрин не можа да понесе онова, което чуваше и смутено се оттегли, цялата изчервена. За нея не беше трудно да се сети за самоличността на мъжа, на когото говореше жената. Без съмнение ставаше дума за популярния Уорън Лорънс, който скандализираше цял Лондон с похожденията си. Прелъстителят не само беше дяволски красив, но и произхождаше от знатен род, огромното му богатство пък го превръщаше в един от най-желаните и търсени ергени в този край на страната. За огромно разочарование на семейството му пък той не даваше никакви признаци да се обвърже скоро с която и да е жена. За любовните му приключения всички бяха чували, но за разочарование на любителите на клюките още никой не беше успял да го хване “в крачка”.

Катрин се опита да се отърси от мислите си за този популярен млад лорд, когото така и не беше срещала досега. За да се разсее реши да потърси майка си в залата. Точно тогава я видя да разговаря ентусиазирано с някакъв възрастен джентълмен. Лейди Уинстън тъй усърдно се оглеждаше наоколо, че за дъщеря й не остана никакво съмнение относно намеренията й.
“Господи, майка ми е решила да ме представи на този старец за да го накара да ме направи своя годеница – помисли си тя ужасено – Не мога да позволя това да се случи!”

Тя бързо се извърна и затича към изхода от залата. След това се озова в големия коридор, който силно напомняше лабиринт – имаше врати от всяка страна, а и всеки десетина крачки завои и разклонения. Зад нея се чуха гласове и страхът да не би майка й да я преследва я накара да побягне в шървата случайна посока. Гласовете се чуваха все по-наблизо... Изведнъж обаче коридорът свърши и тя се оказа срещу стена с една-единствена врата. Без излишни колебания тя натисна дръжката и – о, какво щастие! – бравата се оказа отключена. Момичето влезе вътре, затвори очи и се облегна на вратата. Сърцето й биеше до пръсване...

В стаята цареше непрогледен мрак. Внезапно на Катрин й се стори, че усеща някакво движение вътре. Ослуша се, за да си докаже, че всичко е било плод на въображението й. После пристъпи няколко крачки напред... и това беше грешката й. Ясно долови мъжки силует в опасна близост и тъкмо се канеше да запищи, когато мъжът запечата устните й с целувка.

Катрин не се беше целувала никога преди... Беше си представяла момента на първата си целувка много, много пъти, но нищо не можеше да я подготви за това, което й се случи. Разбира се, първият й рефлекс беше да се бори, но прегръдката на непознатия беше тъй здрава, че Катрин помисли мускулите му едва ли не за железни. Не й остана нищо освен да стои неподвижна и да се моли това да свърши по-скоро... Ала неусетно се отдаде на тези непознати чувства, които се пробуждаха сега у нея, и накрая, съвсем несъзнателно, тя отговаряше страсно на неговите устни.
- Толкова си сладка, Кристин – прошепна той и това накара Катрин да изтръпне цялата. Този мъж я бъркаше с друга... Може би е имал среща с жена на това място и когато тя се е появила тъй случайно тук в мрака, той я е сбъркал с онази, която е чакал...?
- Но аз не съм – започна тя, ала не успя да довърши, тъй като в същия момент вратата се отвори с гръм и трясък и малка групичка наблюдатели, между които майката на Катрин, нахълтаха вътре точно на време да видят как Уорън Лорън, полусъблечен, се целува на леглото на голямата спалня с Катрин Уинстън, чийто бал празнуваха днес...
- Господи! – извика Лейди Уинстън, готова всеки момент да припадне – Срам, какъв срам! Не се ли срамувате, мистър Лорънс! Не ви ли стигнаха множеството ви кортеси, та тръгнахте да задиряте малкото ми момиче...? Не, аз няма да оставя това така! – в гласът й прозвуча хладна заплаха – Всички тук видяхме какво правехте вие с дъщеря ми... Катрин е публично компроментирана и сега вие нямате никакъв избор освен да се ожените за нея!

Уорън стоеше зашеметен и гледаше мисис Уинстън така все едно е полудяла. След това прехвърли погледа си върху момичето до него... Боже, каква ужасна грешка! Но и той, както и всички други присъстващи, съзнаваше, че единственият път пред него беше този до олтара...