Анна се събуди усмихната на другия ден след нощта, която намираше за най-щастливата в живота си. Най-сетне бе постигнала голямата си мечта и Владимир беше само и единствено неин! Можеше само да се поздрави за тъй успешно приложения в действие план. Ако не притежаваше такава амбициозност и предприемчивост, никога нямаше да успее… Но, както се казва, светът е за силните.
Беше събота. Анна не беше забравила за поканата за партито, което получи предишния ден от приятелите на Владимир. Не се и съмняваше, че като отиде щеше много да се забавлява. Само че преди това й се налагаше да поговори с гаджето си и по възможно най-безболезнен начин да му обясни, че късат. Трябваше да е глупачка, та да остане с него след като може да има самия Владимир!
За щастие Иво живееше наблизо и нямаше да й отнеме много време да го намери и поговори с него. За минути стигна до къщата на семейството му и почука на вратата. Отново имаше късмет – той сам й отвори.
- Здравей, искам да поговорим – започна направо тя и без да се бави му обясни набързо положението. Той я слушаше безмълвно.
- И така – каза тя в заключение – сега навярно разбираш, че това между нас трябва да свърши при положение, че аз обичам вече друг… Аз, разбира се, ще се радвам с теб да си останем приятели – все пак бяхме заедно година и половина…
- И ти си готова да разрушиш всичко това заради едно моментно увлечение? – най-сетне проговори той, но без особено вълнение в гласа.
Анна веднага се засегна:
- Не е “моментно увлечение”! Владимир е любовта на живота ми… Мисля, че винаги съм го обичала, от мига щом го срещнах досега. Да бъда с него беше моята мечта…
- А аз какво бях? – горчиво се засмя Иво – Реалността? Била си с мен, а през цялото време си искала него, това ли ми казваш сега?
Тя с досада въздъхна – защо мъжете бяха такива досадни създания и не приемаха истината, а се налагаше човек да им обяснява по сто пъти!
- Край! Не разбираш ли? Обичам него, не теб! И стига си ме питал такива глупости, и без това вече закъснявам за партито…
Иво беше силно огорчен, но успя да се сдържи достатъчно за да каже единствено:
- Един ден ще се върнеш при мен и ще ме молиш да се съберем отново… Но ще бъде късно, помни ми думите! – и трясна силно вратата.
- Ама че темперамент! – присмя се Анна и тръгна към къщи.
Почти час избира какво да си облече и накрая се спря на една много елегантна къса рокля, която й стоеше и много секси. Направи си прическа, грим и всичко останало, което й беше необходимо за пред компанията на нейния нов приятел.
Закъсня за партито с половин час. Щом пристигна обаче я посрещнаха много мило. Анна веднага забеляза със задоволство, че Владимир вече беше там. Огледа се и веднага й направи впечатление, че досегашната му приятелка отсъстваше. Тя се усмихна вътрешно при представата как той е разкарал съперничката й. Не чувстваше никакви угризения задето бе разбила връзката им – та нали всяко момиче, имало щастието да накара такова забележително момче да се влюби, трябваше да се научи и да си го пази. Е, другата явно не беше научила този урок и толкова по-зле за нея…
Анна се движеше с грациозността на принцеса. Прекрасният й вид направи впечатление на всички момчета на купона. Тя обаче не отделяше поглед от Владимир.
- Как си, мили? – попита го тя щом се добра до него през множеството забавляващи се тийнейджъри.
- Добре съм – отвърна той учтивo – Ела да те запозная с някого… Ето това е Демир, моят най-добър приятел – той към момчето до тях.
- Приятно ми е – кимна Анна и изгледа непознатия с любопитство. Несъмнено беше много красив, почти колкото Владимир, и изглеждаше интелигентен. Радваше се на познанството си с него…
Само че до края на вечерта вече беше на съвсем друго мнение! Владимир си говори цяла вечер с Демир, а на нея не й обърна почти никакво внимание. Дори не пожела да танцуват… Анна се почувства силно обидена и си тръгна по-рано от колкото трябваше, надявайки се приятелят й да й предложи да я изпрати, но остана разочарована – той просто й пожела лека нощ и продължи разговора си с другите.
Тя се прибра разярена и от гняв изпочупи всеки предмет, който се изпречи в полезрението й… Никога не я бяха обиждали така! Иво досега никога не беше се осмелявал да я пренебрегне… Ох, как пък точно за него можа да се сети сега! Та той нищо общо нямаше с нейната нова любов…. нали?
На другия ден, докато се тъпчеше с шоколад поради депресията, в която беше изпаднала, Владимир й позвъни по телефона и я покани да излязат. Това донякъде я умилостиви до толкова, че да му каже само “Ще си помисля!” и да трeсне силно телефонната слушалка. Той беше глупак, ако си беше въобразил, че така лесно ще я накара да забрави за нанесената обида.
Срещата им беше в парка и тя умишлено закъсня много. Щом стигна той беше там и търпеливо я чакаше. Това я накара да се усмихне – скоро щеше да го научи кой командва в тази връзка! Тогава нямаше да си позволява подобно неучтиво държание.
- Изглеждаш чудесно – отбеляза той – Снощи защо си тръгна така неочаквано?
- Познай… - нацупи се тя веднага – Как можеш да ме питаш изобщо!? Та ти почти не ме погледна цяла вечер!
Той въздъхна уморено и след това, внимателно подбирайки думите си, каза:
- Аз те предупредих, че така ще стане… Не мога да ти дам това, което искаш от мен, Ани. Не съм като другите…
- В какъв смисъл? – попита тя раздразнено и тогава една мрачна идея осени съзнанието й – Да не би да не си скъсал с приятелката си!
Той изненадано я изгледа.
- С Екатерина ли? Казах й, естествено, че вече ти ще бъдеш с мен… - “поне за пред обществото”, добави мислено той.
- Тогава какво има? – поуспокоена се поинтересува тя.
Владимир нервно закрачи. Но не можеше да й каже истината, поне не сега… Внезапно мобилният му телефон иззвъня и му се спести неудобството да отговори на въпроса на Анна. След обаждането той каза само:
- Извини ме, но трябва да тръгна – и замина на някъде.
Анна стисна зъби и си обеща да не остави нещата така… Реши да го проследи, тъй като това обаждане беше крайно съмнително!
Изненада се като видя, че той всъщност отиде само до баскетболното игрище, където го чакаше Демир и двамата изиграха няколко игри. В това нямаше нищо подозрително според Анна… Но след това започна да се вглежда в някои малки детайли като това как се смееха двамата, как си шепнеха, как се гледаха, а по едно време като мислеха, че никой не ги гледа, дори се прегърнаха.
В този миг сякаш всичко и се изясни! “Аз не съм като другите”, беше й казал той и сега тя го беше разбрала… Боже, в какво се беше забъркала само!
Точно тогава баскетбoлната топка отхвръкна и падна до нея. Владимир се затича да я вземе, но щом видя Анна, се спря, силно пребледнял. Очите й го гледаха обвиняващо, ала той упорито гледаше в земята, също като непослушно момче хванато след поредната пакост.
- Защо не ми каза? – първа проговори тя.
- Защото нямаше да разбереш – отвърна той тихо – Те никога не успяват разбират… Мислиш ли, че някой някога би ме направил капитан на футболния отбор, ако беше всеизвестно какъв съм? Дали учителите биха оценявали знанията ми без предубеждение и дали щях да съм популярен? Представям си подигравките им ако научат истината….
Анна невярващо поклати глава:
- Винаги се бях чудила какво се крие под маската, която непрестанно носиш, но сега, когато вече знам, ми се иска никога да не бях разбирала… Защо не ми каза още в началото, защо трябваше сама да научавам грозната истина?
- Ти изглеждаше толкова влюбена и така решена да ме имаш! – почти извика той – Ти беше тази, която искаше тази връзка, не аз, и това го знаеш! Аз исках да те предупредя, но ти не искаше и да чуеш…
Погледът й помръкна, понеже думите му съдържаха много от горчивата истина.
- Ами бившата ти приятелка?
- Тя ми беше гадже само за да не се осъмни никой за мен… Та нали щеше да е крайно подзрително “готиният Владимир” да си няма гадже! – гласът му бе изпълнен с ирония.
Тя само поклати глава и тръгна да си върви, но в последния момент се обърна.
- Съжалявам, Владимир, бях ти обещала да ти помогна да им покажеш кой си… Сега осъзнавам, че не мога, прости ми!
След тези думи Анна побягна с всички сили. Болката и унижението я изгаряха, но тя никога нямаше да им се предаде! Не и тя, всяка друга, но не и тя… Нямаше и една сълза да пролее за тази разбита илюзия, просто не си струваше.
“Какво ще правя сега, запита се тя като остана сама, вече си нямам никого…” Но изведнъж лицето й отново грейна. Иво! Щеше да се върне при него, беше уверена, че не може да му е безразлична вече.
За втори път през тази събота тя чукаше на неговата врата. За втори път й отвори той…
- Я виж ти… - иронично се усмихна Иво – Ти отново си тук? Защо ли не съм изненадан...
- Аз много съжалявам за необмислените си думи – с помирителен тон започна тя – Ти беше напълно прав за всичко, признавам. И сега те моля да се съберем отново…
- Този път обаче аз не искам! – той беше нeпреклонен – Никога вече не искам да съм с теб… Кой ти дава право да си играеш с хората така? Използваш ни според желанията си, а накрая щом играта не се получи както си я планирала очакваш всичко да си тръгне както преди. Но не! С мен няма повече да играеш… Сбогом – и за втори път той затвори вратата!
- Не-е-е-е – извика тя и се свлече на прага. Той не можеше да й причини това! И сега какво…? Не, не искаше да мисли… Ако започнеше и да мисли, щеше да полудее.
Тя бавно се изправи и пое по пътя към дома. Докато вървеше, в небето проблqсна светкавица и сякаш природната стихия й даде сили да продължи напред.
Не се беше родило още момчето, което щеше да устои на чара на Анна! Тя беше не само красива, но и прекалено умна и изобретателна. Отново щеше да измисли някой план и да си върне любовта на Иво, който единствен я обичаше истински. Утре… да, утре! Утре е нов ден… и ново начало.

black_lady
17 Апр 2005 г.

Коментари: 9
bubi #1, 18 Апр 2005 г.
нали ще има и ощщщщщщщщщщщеееееееееееееееее ква история само а аз си мислех че владимир е наркоман хаха
CaTwOMaN #2, 19 Апр 2005 г.
мнооого яко Обаче Ани си го заслужаваше как може да забие връзка от година и половина,мислейки си,че обича Владимир?! ЛУДОСТ!!!!Не бих направила нещо такова... Иначе разказа е просто върховен,мила,обаче ти си го знаеш
miss_smith #3, 21 Апр 2005 г.
male qko ama mn dulgo bre mome )
sexy_bad_girl #4, 21 Юни 2005 г.
leleeeeeeeeeeeeeee iskam da sam kato Anna
YOUR_F #5, 29 Юни 2005 г.
Mnogo be6e interesen razkaza,kakto vinagi...BRAVO!!!
crazy_teen4e #6, 13 Юли 2005 г.
Хаха,кой да предположи,че Владимир бил гей .Добре умееш да даинтригуваш и изненадваш
veet #7, 14 Юли 2005 г.
Историята наистина е супер,много интересна..но тя наистина си го заслужаваше - така да разбие сърцето на Иво,само защото си мислеше,4е е влубена във Владимир И едно нещо не разбрах - знчи тя е красива!?Нз защо,но от първата част не разбрах това,но изглежда някъде съм блеела аз Браво black_lady
Lean_f #8, 18 Юли 2005 г.
I otnovo
Ангелушка #9, 11 Окт 2007 г.
Да ,истината е горчива-хората често постъпват егоистично и си получават заслуженото.