Tолкова е лесно... всеки играе своята роля, без да се интересува от другите...
Tолкова е тежко да разбереш, че на никой не му пука за теб...
Tолкова е тежко да разбереш, че си лъган... да разбереш че си сам...
да разбереш че си сам въпреки всичките хора, които има около теб....
Хах, колко сме наивни...
Всеки живее с мисълта за някой или нещо...
живее с мисълта за нещо по-добро... но... ще стане ли по-добре?
Не си ли внушаваме само?
Не си ли намираме просто някаква причина за да продължим?
Не търсим ли нещо, в което да вярваме, без да ни интересува дали то съществува....
Колко е просто... и същевременно колко сложно... да живееш...
Но наистина... има ли смисъл от всичко това?
Винаги ли има смисъл?
Или целият смисъл е да намерим нещо, заради което да живеем...
Някога чувствал ли си се излишен, ненужен?
Заобиколен от приятели отново не можеш да намериш своето място там...
чувстваш се сякаш... ти е омръзнало от всичко.. изморен да се бориш...
и наистина да не намираш смисъл...
А тогава?
Как да продължиш?
Как да намериш смисъл?
Когато всичко ти се вижда изгубено, когато всичко ти се вижда огромна лъжа...
Защо е толкова трудно...
Защо е толкова мъчително да си сам?
Защо никой не те разбира?
Защо всичко е толкова сложно...
А кой ще ми даде надежда?
Кой ще ми покаже пътя?
Кой ще ме разбере?
Кой ще бъде до мен?
Заради кого да живея?
kric
14 Яну 2006 г.