Той бяга в краткотрайна вечност,
сам с увяхнала душа,
все скита див и угнетен-
незабележимо много променен.
Сънища преследват го,
той иска само
да разбива
и крещи-
безспир,безспир
той всичко да руши...
Облян от тъмна светлина,
той чува звънка тишина
и търси хората.
Но хората са с хилави тела,
и крият се под златни маски от тъга.
Върти се в кръг,във омагьосан лабиринт-
сакати птиците са там и търсят,
търсят пролетта.
Но падат от небето с изтръгнати сърца.
Къде ще бягаш от това?
Можеш само да живееш-
да разкъсваш битието,
да се радваш и да пееш.
Дори когато идват сълзи вместо песни
ти карай все напред:
ще дойдат дни по-лесни!
crazy_teen4e
22 Май 2009 г.
Коментари: 7
DIGHeaD #1, 24 Май 2009 г.
дам..мн е хубаво и познато 
crazy_teen4e #2, 24 Май 2009 г.
Благодар,момчета.Мислех,че няма да го публикуват,отдавна го бях дала.Отдавна не бях писала в мъжки род,взе че ми хареса 
crazy_teen4e #3, 25 Май 2009 г.
Предполагам,че и в мъжки,и в женски род мъката и болката си остават еднакви...
dafi_bs #4, 07 Юни 2009 г.
повече харесвам разказите ти
Ангелушка #5, 30 Юни 2009 г.
Ха-ха, не се притеснявай 
Пишеш много хубави неща. Днес прочетох още няколко публикувани истории и стихотворения и тъкмо се чудех кога най-накрая ще прочета нещо, което да ми хареса... Е, току-що го прочетох
Пишеш много хубави неща. Днес прочетох още няколко публикувани истории и стихотворения и тъкмо се чудех кога най-накрая ще прочета нещо, което да ми хареса... Е, току-що го прочетох
crazy_teen4e #6, 08 Юни 2009 г.
Не съм писала разказ от...много отдавна.Притеснявам се вече : (
Axel #7, 24 Май 2009 г.
Къде ще бягаш от това?
Бягство има...късаме скапаната скица, на която сме нарисувани...и ставаме истински
Прекрасно е
Прекрасно е 