Колко пъти падам,
колко свои грешки все повтарям...
Само музиката е със мене...
Само тя ми вика: "Споко де"...
Само тя ми помага да вървя напред...
Там където не мога да вървя
тя ме кара на крила да полетя...
Всеки взима, ако някой дава...
Но музиката е тази, дето за мен се раздава...
И сам да съм - тя няма да ме подминава,
и сам да скитам тя със мене ще върви.
Във тихите беззвучни среди
дори да съм със завързани очи
тя е тази, която правилната посока ще ми сочи.
В главата ми уверено кънти "Напред върви"
стига човече, ако се откажеш, това няма да си Ти!
"Погледни се! Замисли се!" всеки ден музиката ми шепти
и ме поняся в свят където реалността са мойте мечти!
Всеки сам в себе си носи тъгата
и всеки сам понася самотата...
И музиката ми помага, често ме избавя
Всеки ден от свойте глупости патя,
колко много злоба хората раздават по земята
Дори нещо да ме събори,
Музиката, тя, ме хваща за ръка,
и изход да няма човека в живота свой.
Музиката е тази, която ще те придружи в твоя бой,
с мене плаче и с мене крещи,
тя е тази, която всички грешки ще ми прости.
Звуците, на която няма да ме изоставят
и колкото и въпроси да се питам, дори отговори да не откривам,
напред ще крача и ще слушам...
музиката... тя всичко ще ми каже...
Shemet_
26 Септ 2007 г.
