За кой ли път на чина седиме,
усмихваме се и се веселиме,
но едва ли някой осъзнава,
че това са усмивки скриващи тъга.
Сега поемаме по пътя труден,
сега вървим сами,
забравили за първата шестица
и за първия копнеж на любовта.
Може би след време
ще си спомним училищната веселба,
дори страха,
когато ни изпитваха пред черната дъска.
Тогава ще поискаме
да върнем времето назад,
да мечтаем, да обичаме,
да бъдем весели деца.
Сега нека помълчим
и да си спомним училищния си живот...
Да мечтаем още малко,
да изтичаме в училищния двор,
да се провикнем силно с детски гласове:
Върни се детство наше,
върни се училищен живот!
liu_3
21 Май 2006 г.
Коментари: 5
galiana #1, 21 Май 2006 г.
mn e hubavo i smisleno... bravo 
pink_angel #2, 22 Май 2006 г.
ama 4e ti si na 13.u4ile6tniq ti jivot tepatva zapo4va 
mIsTeRy #3, 24 Май 2006 г.
mn e hubavkoo 
mynik_f #4, 06 Юни 2006 г.
mnogo natyjava 
crazy_tanq #5, 09 Юли 2006 г.
Stihcheto si e dobto,ama men lichno ne me trogva .. poradi prostata prichina,che klasa nqma da mi lipsva nikoga 
Inache super e! Bravo! 
Inache super e! Bravo! 