Всичките мечти изглежда станаха на прах,
всичките усмивки са сега само шепа страх...
Думи неизказани и усмивки закъснели
остават там в дните тъй далече отлетели.
Не остана вече нищо, за което да се хвана,
даже мисъл, че със тебе мога да остана!
Не мога да се боря с призраци далечни!
Не мога да изтрия спомените ти щом решил си да останат вечни!
Не мога вече...обичам те и ти го знаеш,
ала ти обичаш нея...пред себе си дали ще го признаеш?
Мина прекалено много време, вече няма смисъл,
колкото и да опитвах не успях да завладея и едничка твоя мисъл!
Да се опитвам ли още? Защо да опитвам, когато само боли?
Пускам те! Не мога вече! Отивай при нея! По дяволите върви!
Живота ми направи черен! Накара ме да живея в ужас и страх!
Няма смисъл вече нищо не остана.. нищо... само черен прах...
eninka
20 Ное 2007 г.
MnoGu e QKo BeBIi 