Тайно... | Поезия

Тайно бягах от на слънцето лъчите...
Тайно и неосъзнато сама изпочупих си мечтите...
Жадувах бурно, страстно отново да ти видя очите...
А само онзи летен студ вееше ми се в косите...

Опитах пак в сърцето си да те намеря...
За стотен път не успявах...
Да те намеря исках, да спра да треперя...
От всичко лошо това ли най-много заслужавах?

Тръгна си, обърна гръб и на мен и на сълзите...
Сопна се, изкрещя ми, счупи ми мечтите...
И с какво така от мен те отхвърлих?
Защо ти, а не аз първа чувствата ни като дреха не захвърлих?

В съзнанието ми скрити са всичките ти лъжливи слова...
Сама оставих се в ръцете ти, сама оставих се да убиеш любовта...
Хвърляше навред омраза, чупеше мечтите една по една...
А всъщност сама оставих се да разкъсаш на парченца моята душа...

В лъжите очевидни сляпо вярвах...
Очите си затварях, исках, но не бягах...
Една по една думите горчиви стреляше ми във сърцето...
Една по една всички свалени звезди качиха се на небето...

Светеха във черно, нямаха онази светлина...
И не исках отново да погледна истината във очите...
След всичко с тебе, в сърцето остана просто самотна тишина...
И тайно се надявах ти да си този който болката в гърдите ще спре...