Дни след като остана сираче, Юлия не излизаше, не ядеше, не шиеше и не плетеше дрешки. Очите й бяха зачервени и подпухнали, бузите се бяха стопили, руменината бе изчезнала. Малко по малко тя започваше да усеща глада си. Реши, че ще се опита да продължи напред, въпреки че не виждаше смисъл. Какво бъдеще имаше за едно бедно, самотно момиченце, без нито една стотинка в джоба. Защото с двадесетте лева купи цветя за майка си – бели рози каквито тя обичаше. чувството за глад се усилваше с всяка секунда. Юлия стана от леглото и усети силна умора. Тялото, както и силите й бяха отслабнали от мъката, глада и безсънните и сълзливи нощи. Момичето се облече бавно, взе торбичката с ушитите от самата нея дрешки и се запъти към своето местенце. Постла един парцал на студения тротоар, седна върху него и се облегна на стената на сградата. Гладът я измъчваше. Молеше се някой да купи поне едно шалче, за да прибяга до отсрещния магазин и да си купи закуска.
Подир няколко минути се зададе богаташкото момиче.
- А-а, дрипльо, отдавна не си се вясвала. Ха-ха! Глупачка! Събирай си парцалите и да те няма, ‘щото…!
И подмина.
Юлия се разплака. Беше и дошло в повече. Не можеше да понася цялото това унижение, този студ, този глад, не можеше да понесе и самотата. Хората я подминаваха. Поглеждаха я, съжаляваха я, някой дори знаеха за нещастието й, но никой не помагаше. Все пак успя да продаде ръкавичките, които бе изплела. И изтича до магазина да си купи закуска. Като излезе видя добре облеченото, глезено и невъзпитано момиче заедно с две момчета около нея. Отначало не видя какво става. После видя как момчетата късаха дрехите. Юлия с ужас гледаше. Едното момче извади запалка и започна да пали платовете и преждата. Щом видя бедната продавачка, богаташката дъщеря извика:
- Така ти се пада като си толкова упорита. Аз казах ли ти да изчезваш оттук?! Ти си срам… позор за селото! Махай се!
Юлия побягна. Бяха съсипали всичко. “Какво ще правя сега? Ще умра от студ и глад.”, мислеше си тя. Изведнъж клетото момиче усети тежка ръка върху рамото си. Обърна се уплашено и видя един старец. Лицето му й беше познато. И се сети: това беше същия старец, който се беше смилил над нея и й бе дал двадесет левовата банкнота. Юлия избърса очите си.
- Видях всичко, дете мое. Знам и за съдбата на родителите ти. Научих от съседите. Ела с мен, ще ти помогна. Не ме познаваш, но ти предлагам да живееш при мен и моята внучка. Бях ти споменал, че е на твоите години. ще й правиш компания. Тя няма много приятели. Ще те пратя и на училище. А и няма да бъдеш сама.
Очите на бедното момиче се разшириха. На училище? Тя никога не бе ходила. Умението да чете, да пише, да плете и шие беше научила от майка си... “Милата ми майчица… само ако знаеше”, мислеше си Юлия.
-Но…ни аз… не мога, господине. Не мога да приема – заекна тя – Аз не съм ви никаква. Как ще Ви плащам за всичко това?
- Дъщеря ми, майката на внучката ми, има малък шивашки цех. Видях, че можеш да плетеш и шиеш. Когато имаш време и желание ще правиш това, което си правела досега. Но първо учението. Като се изучиш ще ти намеря работа.
- Ами… къщата на родителите ми?
- Това ще решиш само ти. Когато пораснеш ще можеш да я продадеш и да си купиш нова. Или пък да я запазиш. Тя е твоя, ти ще решиш. Има време.
Юлия се съгласи. Зарече се да се отплати на дядото за добрината му… някой ден. Засега щеше да пере, да чисти, да готви, да прави компания на внучката му. Обнадеждена, мислейки за бъдещето, тя бавно и плахо запристъпи след този наистина необикновено добър господин. За първи път след загубата на майка си по лицето на Юлия се появи усмивката на надеждата…

K0BAPHA
20 Ное 2007 г.

Коментари: 10
MiMcHeToOo #1, 20 Ное 2007 г.
Прекрасно ;(
eli1117 #2, 20 Ное 2007 г.
lele neveroqtno e...ohh daje sega reva jalko e tova ne e izmislena istoriq.Mojem da ste6tnem takova nevinno sa6testvo na 10 metra.....jalko e......naistina mn jalko
K0BAPHA #3, 03 Дек 2007 г.
Радвам се, че ви е харесало. Разказа има и продължение - няколко години по-късно, но няма да го публикувам. И да - наистина е тъжно и има много такива случай, но понякога начина на съществуване претърпява обрат.
mynik_f #4, 09 Дек 2007 г.
е защо няма да го публикуваш..искам да знам какво става с Юлия..
Ангелушка #5, 09 Дек 2007 г.
Наистина е прекрасно!
crazy_tanq #6, 09 Дек 2007 г.
Страхотно е! Кара човек да се замисли ... за живота си .. Не мислих,че ще се разчувствам толкова,но .. ето че се разплаках Тъжно е .. но въпреки всичко великолепно! Поздравления!
ViZzZ #7, 09 Дек 2007 г.
оо
crazy_teen4e #8, 24 Дек 2007 г.
Аз ти казах,че е страхотно
K0BAPHA #9, 01 Яну 2008 г.
melsi
SExy_i_OpAsnA #10, 08 Дек 2008 г.
Наистина страхотно!