Самотен полъх по пуста улица
разравя отдавна заровени тайни,
а по паважите безкрайни
рисува есенни цветя...
Скитница душа
с крайпътни призраци се бори,
а светофарите нелепо спорят
в калта със прашните слънца...
По кървавите тротоари трепват
едва покълналите спомени,
а хилядите бури сломени
една на друга мъките прошепват.
А вярата за нова ера
мълчи през погледите сгушени
и в клетките отдавна срутени
цъфтят напразните химери.
Но нищо... ние пак се справяме...
И пак от булевардите крадяхме
лъч светлина от уличните лампи,
ала притихналите рампи
от душите ни частица кал си вземаха.
И пак със тебе ще се спъваме
в неравните напукани павета
и в разкривени силуети
звезди със пръсти ще рисуваме.
И пак ще сгъваме хартиите,
приседнали на мръсни тротоари,
ще пишем пошли мемоари,
върху крехките листа на лилиите.
И после пак ще се напускаме,
ще бродим жадни през далечни океани,
ала бреговете ни мечтани
ще бъдат нашата опора свидна...
Но пак един при друг ще се завръщаме,
защото сме приятели завинаги...
Kuln
05 Окт 2007 г.
