Смъртта дойде и тихо заговори.
В ухото ми прошепна тя "Ела".
Очите мои леко тя притвори
и ме докосна с ледената си ръка.

За мене нямаше спасение
и прошка търсех аз за своя грях.
Ала не заслужих опрощение,
че за твойта обич сляпа бях.

Тогаз със сетни сили аз заплаках.
За миг усетих нежна топлина.
Търкулнала се бе в дланта на мрака
една изгубена сълза.

Ангелушка
05 Окт 2007 г.

106 гласувай
1171 прочитания
Коментари: 6
Ангелушка #1, 30 Юни 2009 г.
Ха-ха, саморекламата свърши работа Благодаря! Радвам се, че ви харесва! А е сравнително ясно и за мен, честно казано, понеже нямам идея откъде ми хрумна точно тази тема - не е в резултат на нещо преживяно Но пък за мен няма значение, наистина си го харесвам много!
predator #2, 03 Юли 2009 г.
Страхотно е, и като си помисля че го е писало 15 годишно мимиче.... Браво
Ангелушка #3, 20 Мар 2009 г.
Като няма кой друг да ми напише коментар, сама ще си свърша тази работа Това е стихотворението, с което най-много се гордея, не че съм писала много де Обичам си го!
koroko #4, 24 Мар 2009 г.
много е яко
Servantes #5, 24 Мар 2009 г.
Браво бе, много хубаво. Много добре звучи. И е просто и сравнително ясно.
fenche_f #6, 05 Дек 2010 г.
Супер е