Слънце пак ни огрява,
във очите блести
и навява странното чувство,
че всичко е както преди,
но със празно сърце
вече стигнах до тук
и сковава ме истински студ.
Мислех, че всичко
ще е както преди
ще забравим за всички лъжи,
но излъгана пак
пред тебе стоя,
не казвам нищо, а просто мълча.
Странно, но вече
сме със други лица
твърде много нарани ни света
и се мъчим да върнем насила
времето пак там назад,
но е късно,
изпуснахме нашия влак.
И ето ни пак
с разбити мечти
търсим сила,
търсим сили взаимно,
но със празни очи,
осъзнаваме, че накрая
най-много боли.
И въпреки всичко
въпреки силната болка
оставаме двама
сякаш на пук на целия свят,
надяваме се във тази вечна измама
да остане вечна нашата драма.
И дори да боли
искам щом се обърна
да видя твойте очи,
да знам, че си ти.
Ще се преструваме,
че всичко е както преди,
макар времето да ни напомня,
че живота горчи,
ще си спомням с усмивка старите дни,
в които имахме общи мечти!
mucka
25 Яну 2006 г.