Нямам представа колко е часът, но знам, че е много късно. Сама съм вкъщи, уморена, от дългия и тежък ден, а не мога да заспя. Знам, че утре денят ще е още по-труден, но нямам сили дори да затворя очи...
Въртя диск след диск, все различни и хубави песни, а не мога да изслушам нито една докрай. Всички пеят за любов. Всяка една песен ми напомня за теб, всяка дума, всяка фраза... Сякаш говорят за онова, което изживях с теб, колкото малко и незначително да беше то. Говорят и за това, което не можах да изживея с теб, а то е много повече..
Оставям една песен, която сякаш е писана за нас, но не я слушам. Оглеждам се. Погледът ми спира на албумчето със снимки. Разбира се! Спомените от яките купони ще ме развеселят. С трепет отварям на произволна страница и ... улучвам твоята снимка. За кой ли път?
Захвърлям албума възможно най-далеч от полезрението ми. И... старият дневник. Какви ли неща съм писала там? Та той е от преди две години и повече. Отварям и зачитам. Да, явно и тук няма спасение. Уцелих точно написаното в деня на първата ни среща. Хвърлям дневника по посока албума за снимки.
С какво да се разсея? Поглеждам към тетрадката със стихчетата ми. Не! Нея дори няма да я отворя. Там всичко написано е за теб. Погледът ми се спира на списанията за любимия ми футболен отбор. Посягам, но за части от секундата се дръпвам като попарена. Това е твоят любим футболен отбор. А сега накъде?
Започва друга песен - на Мetallica. Да, прави са Хетфийлд и компания - споменът остава. Липсваш ми, мое мило момче. Адски много ми липсваш! Обичам те и въпреки, че си далеч, никога няма да те забравя. Защото всичко, което помня, си ти!
titinette
28 Фев 2005 г.
