Истински сън

Тихи стъпки се чуват отвън и камбаната бие жално, а там до черния, стар пън всички плачат жално, печално. Ковчегът се предвижва бавно, а до него друг върви туй всичко е славно, туй всичко е несбъднати мечти. Те бяха весели като песен и все едно по въздуха летяха, а аз слушах унесен, че тези две души умряха. Любовта им беше безкрайна и сърцата от любов горяха и тази нощ тъй отмина и бе последната, в която живяха. Една кола бърза и голяма бе взела тези два живота, а луната тъй засмяна, чуваше гласа на койота. Две прегърнати в кръг тела намериха хората на земята и още към началото на сутринта две души летяха към небесата. Тихи стъпки се чуват там отвън и камбаната пак бие жално, а любовта сякаш бе някакъв сън, който този път завършва печално.