Стаята отново е празна,
прозорецът зловещо кънти,
като яростна адска уста отворен е той във нощта.
Килима раздран събрал е в краката,
разплакан мъж с кървави ръце.
Стъкла разпилени, чаршафи раздрани,
една любов си отива във мрака,
потъват чувства загубени пак...
Не, не, не, аз няма да те пусна,
трябваш ми, за да видя пак изгрева аз,
трябваш ми, за да не усещам само студ.
Не, не, не, аз няма да те пусна,
нима последния залез отмина вече за нас,
нима оттук остава само.. празна тишина!
Какво направих?! Защо се оставих на чуждите мисли да те наранят..
Ела върни се, не те заслужавам,
но искам пак да е преди!
Аз мълча, мълчи и снега
в сърцето ми прониква пак студа,
бяла смърт носи своя покров,
когато няма любов!!!
avner
05 Окт 2007 г.
