Ето пак същия ден... скука. Навсякъде лица, които те гледат с отвръщение. Защо-о-о?Чувствам се ужасно. Пускам си филм - "Историята на Пепеляшка".
В него момичето от 3 месеца си пише с едно момче. И двамата не знаят кой-кой е. На един бал тя идва, като Пепеляшка. А той, забравих да добавя, е най-готиното момче в училището. Двамата се харесват. Тя разбира той кой е, но той-не. Тя избягва, като в приказката. Но той по-нататък разбира коя е по възможно най-гадния начин. Тя е унижена, той не иска да я види и т.н. На футболен мач той зарязва играта и отива при нея... и знаете, остават завинаги заедно.
Филмът свършва. Очите ми са насълзени. Господи каква любов, каква история. Дали е възможно някой по света да е преживял това?Изведнъж GSM ми изсвирва. SMS. Прочитам го и оставям ужасена. НЕ, такава любов не е възможно да съществува. Завиждам на актрисата, че е преживяла това. Както винаги актьорът е страхотен. Защо да не случи нещо такова и на мен? Отговарям си сама - животът не е приказка, той е нещо, което трябва да търпим с всичко хубаво и лошо. Не можем да живеем в Една "приказка".
veet
26 Фев 2005 г.