Целият свят е в очите ти

Когато съм с теб, аз често вглеждам се в очите ти. Толкова време съм гледала в тях, че те са ми кристално ясни. И сякаш целият свят е побран в тях. Отначало аз единствено оглеждах се в очите ти и виждах собственото си лице. Но с времето се научих да гледам дълбоко в тях. И сега всеки път щом се огледам в блясъка им, знам, че за миг мога да се загубя в тях. Познавам ги до болка и всичко виждала съм в тях – радост и щастие, тъга и разочарование.

Наскоро аз отново се взярх в тях и видях прелестна картина - бяло гълъбче летеше свободно и щастливо из необятната шир. Рееше се красиво из твоите очи. Слънце блестеше в тях, слънце което едва не ме заслепи. Гледах аз в захлас и все повече обичах красивите ти очи... Всяка вечер заспивах с мисълта за тях. А, късно през нощта дори ги сънувах.

Вчера аз отново вгледах се в очите ти, очаквайки да видя игривите пламъчета на погледа ти, но рязко се отдръпнах уплашена. Сърцето ми затуптя силно и аз се усмелих да надникна пак. Да, не грешах... Възможно ли беше?! В погледа ти сякаш снежна вихрушка се извиваше... Лед бе сковал всичко - душата и сърцето ти... Смразяващата гледка ме накара да заплача с горчиви сълзи. Толкова добре познавах погледа ти, че чрез него разбрах едно - всичко свърши...

Но аз винаги ще помня тези две очи, винаги ще помня красотата им... винаги ще ги обичам, макар дълбоко в себе си да го крия...