Кога ще спре да ме преследва твоят образ..
И гласа ти нежен край мене да кънти...
Боли неописуемо, защото теб те няма..
Тъй близко си, на няколко километра от мен, а така далече изглежда...
Поглеждам наоколо, но нищо не ме впечатлява.. всеки предмет, попаднал в полезрението ми говори за теб..
И сякаш всяка снимка, всеки телевизор, всяка картина ми показва твоето лице..
Сякаш стара лента прожектира историята на тъжното ми и разкъсано сърце..
Навън е лято..птици пеят, слънцето се смее..
влюбени двойки се наслаждават на хубавото време..
А аз..не искам да изляза от тази стая, не искам да виждам светлина, само да спя...
И нека сън се окаже тази самота.
Нека щом очите си отворя, до мен да бъдеш ти, сладко спящ, във мене сгушен..
да чувам ритъма на сърцето ти, да усетя дъха ти, както преди.
Искам те, искам те до мен.
Липсваш ми все повече със всеки изминал ден.
И всяка мисъл е свързана с теб, и всяко действие, и всяка мечта.
Тъй близо си, а тъй далеч.
Говорим си като приятели добри.. но боли.
Като те видя не мога да сдържам усмивката, не мога да не те уловя за реката, не мога да не гледам очите ти, да се наслаждавам на всяка казана дума..но боли.
И трябва зъби да стискам, и да се правя, че ми няма нищо.
Та нали аз те пуснах да си тръгнеш.Аз сложих края.
Искам да видиш живота, да усетиш щастие и тъга, да избереш пътя си.
Искам да разбереш себе си.
И ако ме виждаш до теб да вървя в бъдеще, и ако искаш да споделиш радости и болки с мен, върни се.
Но все пак боли.
Ти може да не се върнеш, аз може да не те чакам.А живота си тече.
Обичам те.
Mality
05 Юли 2008 г.
