Enigma - Seven Lives Many Faces

1. ЕНИГМА Е ЕВОЛЮЦИЯ
„ЗНАЧИМО Е САМО МИНАЛОТО, ОТ КОЕТО МОЖЕМ ДА СЕ УЧИМ”

Тази година Енигма навършва пълнолетие: Мишел Крету издава „Seven Lives Many Faces”, седмия си музикален проект почти 18 години след взривяващия си дебют „Sadeness Part I” през есента на 1990. За всички, които се интересуват от статистика: Енигма е с 40 милиона продадени албума, 50 №1 позиции в чартовете, около 100 платинени албума и присъствие в над 1000 компилации, така че едва ли имат нужда от представяне. „Аз съм музикант, не статистик”, коментира неохотно Мишел Крету за своите най-добри постижения. „Единственото ми обяснение е, че правя това, което чувствам като отговор на вътрешните ми емоции, а освен това съм най-добър, когато обстоятелствата са срещу мен. Когато се опитвам да се адаптирам, нищо не се получава”. И така, последната експедиция на Енигма се превърна в многонационално пътуване с продължителност 47 мин. и 37 сек., но ефектът от него отеква дълго след това. 12-те глави от седмия музикален пъзел на Крету преминават отвъд познатия музикален кръгозор, разширява звуковия хоризонт, устоява на високите стандарти и добавя поредни щрихи и нови постройки към архитектурното богатство на музиката. „Заради своята всеобхватност, това е един много искрен и непосредствен албум. Той е проводник на сила като лекарства за умствено укрепване”.

2. ЕНИГМА Е РЕВОЛЮЦИЯ
„ИДЕЯТА Е, ЧЕ НЯМА ИДЕЯ”

Съчетаването на несъвместими на пръв поглед елементи по логичен и лесен начин е в основата на уникалното изкуство на музиканта Крету. Среща на противоположности, които не се борят: „Seven Lives Many Faces” достига ново ниво в тази насока. Там, където преди е имало Грегориански напеви, контрастиращи с клубни ритми, сега присъстват струнни аранжименти с тежки барабани и перкусии. Пресечна точка на класически и съвременни елементи: „Намерението ми беше да комбинирам най-мръсните хип-хоп биитове с чистотата на Лондонския симфоничен оркестър”. Едноименното заглавно парче „Seven Lives” е пример какво точно има предвид Крету: „Представете си хип-хопър, който стърже на грамофони и пита кой всъщност е Бетовен”. И знае много добре, че сега дигитализираните музиканти са много по-добри от физическите и техниката е незаменима, когато разбереш как да я използваш.

3. ЕНИГМА Е ПРОМЯНА
„НЯМА ДА СЕ ОТЕГЧА, ДОКАТО НЕ ЗАПОЧНА ДА СЕ ПОВТАРЯМ. ЗАТОВА ВИНАГИ ЗАПОЧВАМ НЕЩО НОВО, ИЗМИСЛЯМ НЕЩА!”

Всеки сезон, барометърът сочи към нова посока. Както древните оракули, предсказателите в музикалната индустрия не пропускат да провъзгласяват нови артисти за създатели на бъдещето и гении на утрешния ден. Много от тях се промъкват в света на продуценти, банди, композитори, автори и изчезват веднага... Мишел Крету устоява. Неговият проект Енигма стана известен в музикалната индустрия, където има неоспоримо място и е вдъхновение за мнозина. Придобитите параметри на концепциите за светлина и електронна музика, поп и рок, ембиънт и лоундж, етно, фолк, хип-хоп и църковната музика са се променили, най-малкото през неговия светоглед. „В дигиталния си архив имам над 400 000 различни звуци и знам всеки един от тях... Това е музикален космос, който ми позволява да правя непрестанни открития и пътешествия. Подборът от този архив и съчетаването на различните елементи често е трудно да бъде проследен, дори и за свързаните с музиката”. Ето защо не е изненадващо, че Крету не обича да мисли в класически хит категории. „Не ме интересува дали можете да запеете песнта. Важното е тя да остане в съзнанието и да кара хората да искат да я слушат отново и отново. И отново...”

4. ЕНИГМА Е ЕМОЦИЯ
„ТЕХНИКАТА НИКОГА НЕ Е БИЛА ЗАМЕСТИТЕЛ НА ДОБРА ИДЕЯ, А ЕДНА ДОБРА ИДЕЯ НЕ МОЖЕ ДА ЗАМЕСТИ ИНСТИНКTА”

Мишел Крету си спомня с умиление как превръща пианото на родителите си в космически кораб на 5-годишна възраст и не е изненадващо, че сега любимото му място е мултифункционалния кабинет за композиране, обзаведена с екрани, диодови кабели, киборд и ергономичен стол. Тази „играчка” му позволява да създаде албума за 11 месеца, само с едно спиране от първоначалната идея до грандиозния финал...” Не съм добър в работата с други хора. За щастие, притежавам всички музикални и технически атрибути, така че мога да преобразувам музикалните си идео от А до Я без чужда намеса”. 55 метрата кабели в старото студио отстъпват място на компактно, самостоятелно конструирано местенце с 20 метра кабел – напълно обзаведена 5.1 съраунд система. Фактът, че Крету нарича енигматичното си изобретение „Алхимист” разкрива недогматичната му креативна концепция: „Опитвам се да бъда непреднамерен към работата си както като дете бях към химичните си експерименти, когато в началото на даден опит не знаех дали и кога нещо няма да избухне”.

5. ЕНИГМА Е УДОВОЛСТВИЕ
„НИКОГА ПРЕДИ НЕ СЪМ СЕ НАСЛАЖДАВАЛ НА РАБОТАТА СИ ТОЛКОВА МНОГО КАКТО ПО ВРЕМЕ НА ЗАПИСИТЕ НА ТОЗИ АЛБУМ. НЕ ГО УСЕЩАХ КАТО РАБОТА, А КАТО ИСТИНСКО УДОВОЛСТВИЕ!”

За разлика от предишните продукции, неговата нова, редуцирана студийна технология не се проваля нито веднъж при продуцирането на „Seven Lives Many Faces”. Магическото число седем, личното число на Мишел Крету от нумерологията, има ефекта на 50, 60 завършени композиции, от които може да се направи избор. „Обикновено композирам 14, 15 парчета за същия период от време, от които включвам 12 песни в албума”. Това му позволява да създаде нови музикални образи от музикалната си палитра, един от които с помощта на неговите наследници. Неговите близнаци Никита и Себастиан допринасят с гласовете си към „The Same Parents”, пацифистка, анти-расистка песен, която използва малко думи, с които казва много. Озадачен от бруталните новини, Никита пита на баща си: „Защо религиите и расите се борят непрестанно? Не произхождаме ли всички от праисторическия човек? Не сме ли всички ние братя, разделяни милиони пъти?” Този въпрос вдъхновява Мишел Крету да напише текста за песента и с умиление си спомня за тази вътрешно фамилна колаборация: „Никога преди не бяха заставали пред микрофон. Бях приятно изненадан. И те не присъстват в този албум просто защото са ми синове, а защото свършиха чудесна работа дори и според високите ми професионални стандарти”.

6. ЕНИГМА Е ЖИВОТ
„ДОРИ СЛЕД 30 ГОДИНИ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА РАБОТЯ ТАКА, СЯКАШ ВСЕКИ ЗВУК И ВСЯКА НОТКА СА ВЪПРОС НА ЖИВОТ И СМЪРТ”.

Това е монашески начин на работа. За предпочитане в тъмнината, през нощта, в пълно уединение. Самоналожено усамотение за вдъхновение. Метод, който Мишел Крету винаги е предпочитал: „Изолирам се изцяло от останалата част от света, за да преведа визиите си в звук. Имам нужда от тъмнина, за да мога да устоя напълно на всичко, което би могло да ме разсея. Това е единственият начин, по който пълната ми концентрация и истинската ми същност могат да се излеят в музиката”. Всеки детайл от работата му е белязан от иновация. Като изненада в соничната палитра, в две от песните има нов глас („La Puerta del Cielo”, „Between Generations”). От 1990 Крету издирва по света странни и прекрасни етнически гласове, които да използва като инструмент в Енигма и накрая, в Ибиза, той попада точно на това. „Доскоро не подозирах, че в Ибиза има уникална стара вокална фолклорна традиция. После открих над 60-годишна вокалистка и една от малкото, която е наясно с тази древна вокална култура”. Но Крету остава верен и на своята добре позната сдържаност. Въпреки повече от 40-те вокала, които събира, той се ограничава до използването им в само две песни. Това, че Енигма продължава да се задържа като проект след толкова много години до голяма степен е поради факта, че музиката никога не е лимитирана само до един човек по отношение на образ и вокал – не е „персонифицирана”. Всичко за Енигма е еднакво значимо – от поемането на дъх до водещия глас. Подчертаването на всеки елемент неизменно води до въпроса за идеята на Енигма: „Резултатът от този подход – философски камък в работата на Крету, е музикално развитие, което е много по-революционно отколкото изглежда на пръв поглед. Енигма изпраща музикални сигнали като емоционални хиперлинкове, които се настаняват дълбоко в съзнанието на слушателя.

7. ЕНИГМА Е СЪЗИДАТЕЛНОСТ
„ИДЕЯТА ЗАД ЕНИГМА Е ДА НАПРАВИШ ОТ НЕВЪЗМОЖНОТО ВЪЗМОЖНО”

Мишел Крету позволява на публиката да усети „музиката” в нейния оригинален смисъл. Музика, в превод от гръцки, е комбинация от термините „муза” и „изкуство” или „технология”: „Комбиниране на саунд в музикални творби на изкуството”. Музиката на Крету продължава това значение в оригиналния смисъл на тази дума. За Енигма, той превръща технологията в негова муза за създаване на музика – музиката като „универсален език”, който той се опитва да използва в нов културен контекст. „Опитвам се да правя така нещата, сякаш ми е за пръв път”. Необичаен аспект за Енигма винаги е била уникалната форма, в която музика и език, инструментация и лирика се смесват”. „The Language Of Sound”, последното парче в „E7”, както Крету обича да назовава новия албум, може сащо така да бъде мото на последната му музикална творба. Парчето смесва вокални фрагменти и човешки звуци в пост-дадаистичен соничен колаж, който може да бъде разбран от всеки: „Езикът създава бариери; музиката, от друга страна, е безкрайна. Тя е крайно необходима за всяка човешка раса, защото предизвиква вибрации и емоции. Винаги! Дори и неразбираемият звук „казва” нещо. Често е по-добре да се концентрираш върху звученето на гласа отколкото върху съдържанието”. Нов щрих в безкрайно изглеждащия соничен космос. По този начин, Енигма разкодираха музикалното ДНК посредством нов начин: звуковите структури и ритми от различните култури и ери се откриват по симбиотичен път. Крету продължава да има запас и за в бъдеще: „Докато работех върху E7, открих нови начини за създаване на музика. Все още предстоят албуми, които Енигма да издаде. Развих навика да оставям просто нещата да се случват: в живота както и в музиката”.

Траклист:
1. Encounters
2. Seven Lives
3. Touchness
4. The Same Parents
5. Fata Morgana
6. Hell's Heaven
7. La Puerta Del Cielo
8. Distorted Love
9. Je T'aime Till My Dying Day
10. Déjà Vu
11. Between Generations
12. The Language Of Sound

Албумът на Енигма „Seven Lives Many Faces” се издава от Анимато Мюзик/EMI с медиината подкрепа на телевизия Mad TV.