Отиваме си,
но сбогом не казваме.
Не няма да се върнем.
Но няма да се забравим.
Всичко, което ни свързваше до болка.
Всичко, което изоставяме,
но не преставаме да обичаме.
Последен полъх, последен плач
или въздишка.
Всичко свършва, всичко се обърква.
Последно сбогом-няма го.
Помниш ли?
Когато го чакаше и той си отиде.
Също като дъжда, също като пролетта.
Когато почувства ефекта на пеперудата.
Когато се примири с промяната.
Има неща, които не трябва да знаем
и да питаме за тях.
Може би трябва сами да ги открием,
да повярваме в магичния свят.
Държа те през всички тези години.
Не те пускаше, а сега ти казва да вървиш.
Казва ти, че ще бъде с теб когато нужда имаш.
Всичко ти даде или поне се опита.
Но да му благодариш май не успя....
nelly_fibi
23 Окт 2007 г.
