Устните ни се докосват, светкавица пробожда нашите души
и умираме двама под заспалите звезди.
О, как искам таз мечта да стане реалност и там горе на облаци бели от сатен,
да лежим един до друг с преплетени ръце и ангели бели да докосват моето лице.
Но ето идва края на таз мечта и аз пак съм в реалността.
Пак сама, пак без любовта.
Но това е война в любовта и аз ще поддържам огъня на таз мечта,
докато я има в мен страстта.
Demira
07 Апр 2005 г.
Коментари: 3
bubi #1, 12 Апр 2005 г.
не ми хареса толкова колкото другите ти стихове 
kateto #2, 14 Апр 2005 г.
na men mi haresva mnogo
AnArChY-to! #3, 09 Юли 2006 г.
6to be...na men dosega ne e imalo stih4e ili tam kakvoto i da e , koeto da ne mi haresa 