А беше отдавна..
Сега е вече забравено..
Когато беше нещастна..
Аз идвах при теб и те питах.. задавено..
..Мамо.. защо пак плачеш.. недей.. боли ме и мен..
Искам да си щастлива.. не искам в очите ти да има спомен.. мътен..
..за това което беше.. което Ти преживя.. щастлива съм, че те имам.. Благодаря на Бога за това..
Сълзите ти горчиви с устни изпивах и се питах "Къде си Боже сега? .. Да помогнеш на най-добрия човек.. на Нея.. на моята майчица?"
Спомням си.. когато беше далече.. надявах се и знаех че ще успееш.. Обичам те толкова много.. Искам винаги да грееш..
Много пъти проклинах съдбата, и се питах..и не знаех..
Защо добрите хора ..като мама.. страдат.. като цвете.. повехнало.. в тревата..
Моята майчица любима.. част от теб съм аз.. и през всеки твой миг дихание ще те подкрепям и обичам аз.. където и да съм, с когото и да бъда.. Обещавам.. мечтата ти да сбъдна..
А беше отдавна.. Сега е вече забравено (може би)
Косите побеляха.. Май бяхме щастливи (надали)
Спомен.. умъртвен сега е моето детство..
Благодаря ти за всичко.. Имам страхотно семейство..
Сега си сама..
Честит рожден ден..
..На мама..
Ira
07 Фев 2008 г.
