Ти си скитник. Бавно умираш сам,
лутащ се без цел.
Нямаш дом, в който да се прибираш.
Бездомник-този път си ти поел.
Черна празна шепа протягаш.
Молиш за капка милостиня.
И колко искаш да избягаш,
но не можеш. Това е твойта орисия.
Чукаш на безброй врати,
Жалко-никой не отваря.
Сам си и сам оставаш ти.
Губиш надежда. Губиш и вяра.
Самотнико, измъчен от времето,
намери спасение, пощади се.
Отърси на съдбата си бремето.
Ела у дома, прибери се!
Забрави живота си. Изтрий от него спомена.
Нима харесва ти да те боли?!
За теб една врата е винаги отворена.
Ако искаш влез, ако не я затвори!
GaLLeRy
06 Окт 2007 г.
