Чувстваш ли ме, аз идвам наново
ще правя втори опит да кажа своето слово.
Май от предния опит не всичко е готово
и все още сърцето ти изглежда като от олово.
Мина време, бяхме аз и ти,
но времето се променя, казват че лети.
Чаках с години някой да се смили,
над душата ми сама, останала без сили.
Видях лицето на смъртта в своите очи,
поех куршума дълбоко в моите гърди.
Заслужих ли го не знам, но го поех.
Мислех, че грешките така поправям.
Не мога да се променя без промяна,
аз съм различен всеки ден без измама.
Само в мислите си съм както ме е родила мама,
не мога, а и няма да се променя ...
А най-хубавото е, че думите остаряват
и след като завършиш поредния ред, те нищо не означават.
Поет ли, не поет, а човек който твори.
Творец ли, не творец, а човек който върви....
DIGHeaD
26 Юли 2008 г.
