Няма никога вече
да се втурна към тебе
задъхано-песенна
като пролетен дъжд.
Всичко свърши.Дотук.
А пък истинско беше,
както става с човека
в живота веднъж.
Нащо "вчера" умря.
В дълга, тъмна предутрин
като кървава рана
се сипва зора.
Няма жал.Няма плач.
Няма мисли горчиви.
Само точно премерена яснота.
Издълбала до дъно
всички тайни надежди,
оцеляла от болката,
срещам новия ден.
Само ти,само ти
още май не разбираш
колко празни ще бъдат
твойте длани без мен...
revniVka_
26 Мар 2009 г.
