Между теб и мен | Поезия

Някъде между теб и мен
черен възел съдбата е вързала.
Убито е всичко красиво и розово.
Пак разцъфтя тъмна феерия.
Някъде между теб и мен
цари непреодолимо мълчание.
Някой се намесва с глас озлобен
и думите му се забиват в душата ми.
Някъде между теб и мен
всичко светло е било измислено,
за да имаш ореола,
който ти служи за шлем,
за да скрива рогата от всички,
но най-вече от мен...
Нима съм била сляпа или
със замрежени очи?
Защо сега страдам, защо плача,
а в сърцето ми сякаш забиват игли?
Някъде между теб и мен...