Поемам надеждата в ръката си,
отдавна не вярвам на съдбата си.
Хвърлям я на земята, и я стъпквам.
Мечтите си за хора не потъпквам.

Имаше време когато го правих,
но от вчера съм нов и се поправих.
Съдбата е просто дума, част от речта.
А мислих, че може да сбъдне мечта.

Имах нужда да погледна в очите на някой,
просто за да видя, че съществува покой.
Не беше мой, но с гледката се раждаше надежда.
Но тя изглежда, че единствено подвежда

Събудих се и осъзнах, че в съня си, без мисъл,
съм убил всичко, някога даващо ми смисъл.
Дали е било защитна реакция не зная,
но знам едно – оставам истински до края.

DIGHeaD
13 Юли 2008 г.

245 гласувай
1732 прочитания
Коментари: 2
dafi_bs #1, 13 Юли 2008 г.
ди, всеки път като пуснеш нещо и много ме радваш вземи да издадеш една книга с разкази и стихотворения.
DIGHeaD #2, 13 Юли 2008 г.
еми, ако някой ми я издаде...да издава... аз неам кинтаж